@Thunder аз само информативно да питам какво си работил, като си се запознал с въпросния човек? От лични съображения питам, нещо ако стане да сменям професиите и да не се засека с него. Иначе това са моите топ 3. Някой ако се познае, да ме извинява. Ако не иска да ми даде препоръка след това, дреме ми на дедовия, не ми трябва.
Номер 3
С този индивид се запознах в една АйЧи компания, която за съжаление е и световен гигант. Такъв шибан аутист не съм виждал никога през живота си, при това и жена, даже изглеждаше добре. Въпросната дама беше такава, че никога не можеше да обясни какво иска от тебе. Беше все едно гледам някакъв ретардирал савант как работи, защото пък беше технически компетентна. Но не може да ти обясни, че иска чаша вода примерно. Ще ти зададе някакъв въпрос от рода на "какво ли са си мислили първите молекули водород и кисолород, преди да се съединят?" и от там трябва да екстраполираш, че иска вода. В абсолютно всяко нещо беше така, беше пълен ад да работя с нея. Можете да си представите какво е било да проведа някакъв смислен разговор на технически комплексна тема. Беше и над мене в йерархията, пълен кошмар. За капак ме покани на сватбата си, което пък излезе двоен провал. Отидох да я поздравя и даже не ми обели дума, простата торба. Цялото събитие беше адски странно. Накрая приятелката ми се разплака, защото тая се отнесе с нея като с багаж и си тръгнахме. След това за щастие напусна екипа ми и не съм я виждал никога повече.
Номер 2
Беше ми първата работа като програмист в една малка компания, която се състоеше от двама съдружници и трима работника. Правехме фърмуер за всякакви глупости - измервателни устройства, аларми, пожарогасителни системи, картинг. Като цяло интересна работа, като изключим какви пинтии бяха собствениците. Тъкмо бяха наели всички и трябваше да тестваме един датчици с едни табла и между трима човека имахме общо една отвертка да закачаме и разкачаме. На въпроса кога ще получим още отвертки, отговорът беше "в Сряда", а днеска е Петък примерно. Но това не е и най-лошото. Единият от двамата собственици имаше някакъв проблем със стомаха и всеки път като влезеше да сере, смърдеше убийствено и не се отмирисваше нито с вентилатор, нито с нищо. Мога да опиша миризмата само като идеята на някой лайнян демон за торта Гараш. Един път щяха да ходят в командировка и ни оставиха плебеите на самоотглеждане. Тъкмо заминаха и влизам в тоалетната, а там смърди вече на мърша и виждам половин лайно заклещено в дупката на кенефа. Не можахме да го откъртим с нищо, на края на деня чак милостиво си замина и то по каналния ред. Като цяло, имам и готини спомени от там, но лошите надделяват.
Номер 1
Действието се развива в друга малка фирма. Няма да споменавам много детайли за момчето, като как го уволниха и защо, то си е направо за книга. Вече бях там около 8-9 месеца и работата ме кефеше много. После наеха тоя тип, ще го кръстим Оги. Огито си беше металист като мене в него период и се носеше и той с черни дрехи и дълга коса. Лошото е, че беше абсолютен социален инвалид и нямаше никакви приятели и за съжаление видя сродна душа в мое лице. Всеки разговор беше мъчение. Влизаш, няма "добро утро", директен шах и мат с "кой ти е любимият филм за Батман?". Отделно спамеше всякакви глупости. Пращаше ми песни на СОАД, все едно съм някакво момиче, пък аз се мъча да работя и накрая го мютнах. Спамеше и другите колеги с тъпотии и те май имаха същата стратегия. Добре че не беше в моята стая поне. За капак като го уволниха и получих съобщение в скайпа, което ще го перефразирам доколкото мога да си го спомня. "Здрасти, някои хора ме отбягват, защото си мислят, че съм гей. Но искам да те уверя, че не съм гей. Лека нощ." До ден днешен не знам как да реагирам, а минаха почти 10 години.
