И аз съм имал китайче като това на снимката. Обикновено са някакви NES клонинги. Спомням си как го бях вързал за телевизора на баба ми и дядо ми да играя Дъкхънт, а те се чудеха какво се случва. Също беше много забавно да се ебаваш с пистолета. Пистолетът работи с някакъв светлинен сензор. Насочваш го към екрана, натискаш спусъка и екранът става черен за части от секундата, като само патката е бяла. Ако сензорът засече бялата точка, значи си я уцелил. Интересният момент идва, като го насочиш към лампата и всичко си ебе мамата, защото не очаква толкова силна светлина. За китайските конзоли има изписано много, тъй като там повечето игри са моднати, могат да се правят всякакви лудници с хардуера и има все още немалко хора, които се занимават с тях, вадят "нови" игри и т.н. В Русия примерно са все още много популярни и незнайно защо им викат "денди"
Но общо взето с това ми се изчерпват историите. В тази епоха играех по-скоро досовски игри, които са си готини, но не се доближават до нинтендо шитните според мене. Имаше силни портове и оригинални неща (Аладин, Дуум, Командър Кийн, Капитан Клоу и т.н.), но чувството някакси е друго с конзола. Готините игри, за които всички говореха си бяха или конзолни, или аркадни машини. Много исках нещо по-напреднало като малък, особено като видех Мегадрайв с Мортал Комбат 3, или нещо от тоя род у някой приятел и не исках да си ходя.
После излезе Windows 98 и се навъдиха една камара компютърни зали, с неща като CS, Фифа и Старкрафт, така че конзолната мания като че ли поумря в мене около 2000-ната.