Гледам доста сте писали за класическата GTA 3 трилогия, Liberty City, Vice City и San Andreas. Спомням си като чаве какъв фурор направи Liberty City като излезе по интернет клубовете. Това май си е една от първите 3D сандбокс игри, а аз лично не помня друга игра от 2001, която да дава такава свобода и контрол над света и главния герой. Като чаве, обикновено минавах по няколко мисии в началото, но после ставаше неясно какви точно са целите, щото не знаех грам английски. Поради тази причина ихраех играта както повечето чавета правеха тогава - обикаляне из Портланд и намиране на култови локации, collectibles, странични мисии, мини предизвикателсва (скачане по рампи) и т.н. До Стантън така и не стигнах легитимно, обикновено използвахме чийта за ниска гравитация, който позволяваше да прескочиш разрушеният мост с някоя от спортните коли, или с танка, за който естествено, пак се вкарваше чийт. От Vice City бях останал с кажи речи същите впечтления, все едно играех същата игра, но в нова кампания, в друг град.
Едва наскоро, последните две, три години, реших да се върна назад към тези класики и не останах разочарован. Само че този път се хванах да играя както си му е реда и да минавам всяка една от мисиите. За мое съжаление, не съм особено добър в тия игри. Контролите в Liberty City са доста трудни за свикване, но все пак успях да избутам всички мисии в Портланд и повечето в Стантън, но до третият остров така и не стигнах. Даже сега, като се замисля, не мога да си спомня коя мисия ме отказа. Май беше онази с краденето на скъпите коли, където трябва да ги откараш до гараж непокътнати. Не само, че е ужасно дълга, но една грешка обикновено ти коства всичко. Мисията се даваше от оня жълтур в казиното. Жалко че не я минах, защото знам, че после има мисия в която трепеш същия жълтур, която щях да мина с кеф, щото му бях набрал много.
Пробвах се и на Vice City и за моя голяма изненада, се оказа, че спомените ми са ме подвели. Като управление и геймплей е няколко стъпки пред Liberty City. Прицелването и стрелбата с оръжията ми се сториха като детска игра в с равнение с LC. И тъкмо си мислех, че няма какво да ме спре тука, след цигра часове геймплей, стигнах до някаква мисия, която представлява състезание с чопъри... Е не, всичко друго мога да карам в тая игра, но моторите са ужасни, особено чопърите са абсолютен кошмар. Освен това играта мами, NPC-тата взимат завоите все едно са Валентино Роси (лоша аналогия, знам), а аз, хем пускам газта, хем удрям спирачка, и пак обирам всяка бетонна стена по трасето. Невъзможна мисия за мен, а не знам и как да я мина с чиийт. Още по-лошо е, че в старите GTA игри състезанията не са в затворени трасета, а насред улиците на града, и трябва хем да гледаш в тафика и завоите, хем да се пулиш миникартата къде е следващият чекпоинт, щото при един грешен завой, по-добре направо да рестартираш мисията.
Като цяло, Vice City e по-мазаната игра, чисто като геймплей, но Liberty има по-готината и мрачна атмосфера и по-запомнящ се град. Сан Андреас си чака реда. Знам че е смятана за най-добрата, но също така е и огромна, заради което все още не мога да се наканя да я подпукам. Опасявам се пак да не ударя греда с някоя невъзможна състезателна мисия.
А как можах да забравя и най-омразният ми елемент в тия игри - системата за запис на прогреса. Еби му майката... след всяка мисия трябва да карам до най-близкото скривалище, да паркирам колата в гараж, да сляза от колата, са вляза в сграда, да се запиша. И това трябва да го правя преди и след всяка мисия, а и също и след всяко новозакупено оръжие и броня, ако искам да ги запазя в случай на смърт или арест... Разбирам че това са хардкор времената в гейминга, аз самия също съм против прекаленото опроставяне на игрите и угаждането на кежуъл играчите, но специално системата в тези игри е направена да ти губи времето и да те изнервя. Нищо чудно, че се предадох на една от дългите мисии.
