В спортно отношение Аржентина също е велика колкото щеш, та и още толкова. Но въпреки че футболът е най-разпространен и е същинска религия там, интересното е, че той всъщност не е националният спорт на страната. Тази роля се заема от пато или хуего дел пато (от испански: Игра с патица). Той се появява през 1953 г. и съчетава елементи на поло и баскетбол, като се практикува от гърба на кон. Самият термин „пато“ означава патица, тъй като в най-ранните години на практикуването на играта се е използвала жива патица за хвърлянето в коша, вместо топка. Първото му споменаване е през 1610 година, като тогава игралното поле е било разстоянието между 2 съседни имения или ферми. Първият отбор, който достигнел до своето ранчо с патицата е бил обявяван за победител.
Пато е бил забраняван на няколко пъти в своята история заради насилието не само върху патиците, но и между гаучосите, които били се събаряли едни други от конете и понякога - дори стъпквани. Много често дори се получавали битки с ножове заради спорове по време на играта. През 1796 много от католическите свещеници отказват християнско погребение на загиналите по време на пато и затова през XIX век правителството често забранява практикуването на този спорт.
През 1930 година, благодарение на усилията на Алберто дел Кастийо Поси се изготвят правила за пато, които включват замяната на топка вместо жива патица. Играта печели легитимност, а през 1953 година президента Хуан Перон обявява спорта за национален. В съвременния вариант на пато отборите се състоят от двама до четирима играчи, които са на коне и се борят за притежанието на топката, която има 6 удобни метални дръжки. Тя се вкарва в вертикално разположен обръч (за разлика от хоризонталния при баскетбола). Рингът е с диаметър от 100 см и се намира на височина от 240 см. Мрежата на обръчите е дълга 140 сантиметра, като тя служи за улавяне на топката. В долния и край не е отворена и последната остава в нея.
И, разбира се - футболът. Това е религия не само в Аржентина, но и в цяла Южна Америка. Звезди като Алфредо ди Стефано, Диего Марадона и Лионел Меси са смятани за най-добрите в света в този спорт, а страната внася уникална нотка на аура във футболно отношение не само на континента, но и на цялата планета. В Аржентина има 30 отбора, 16 от които са разположени в столицата Буенос Айрес, а страната е ставала три пъти световен шампион - през 1978, 1986 и 2022 г.
