Преди идването на испанските конкистадори земите на днешен Уругвай са обитавани, естествено, от индианци, главно от племето чару̀а. Първото сериозно селище, основано от европейците, е Колония дел Сакраменто (1680 г.) – важна крепост, издигната на източния бряг на Рио де ла Плата, многократно превземана ту от португалците, ту от испанците. По-късно, през 1726 г., е основан и град Монтевидео като основно пристанище в естуара на Рио Плата. През 1798, 1806 и 1807 г. Англия прави няколко опита да превземе земите на Вицекралство Рио де ла Плата, но бива успешно отблъсната от обединените войски на Монтевидео и Буенос Айрес.
През 1822 г. Бразилия окупира територията на днешен Уругвай. След продължилата близо 6 години Бразилска война, през 1828 г. Уругвай извоюва своята независимост и се формира като държава.
В края на XIX век Уругвай завършва формирането си като демократична държава и постига забележителни икономически и социални успехи. Тя става една от първите страни, установили правото на развод със закон (1907 г.), както и правото на жените да гласуват. Също така е втората държава в света, която със закон регламентира задължително и безплатно основно образование (1877 г.). В икономиката се възприема политика на държавен протекционизъм на местните стоки, за сметка на вносните европейски такива. Всичко това дава отражение и в други сфери – перфектна инфраструктура, здравеопазване и образование на европейско ниво. Затова по онова време я наричат "южноамериканската Швейцария".
Към края на 1950 г. Уругвай навлиза в сериозна икономическа криза, която дава отражение и в политическия живот на страната. 60-те години са белязани от надигането на леви движения. Срещу тях се надигат ултрадесни формирования, главно сред студентите, и влизат в чести преки стълкновения по улиците на големите градове. Хаосът, обхванал държавата, се използва добре от военните, които постепенно стават основен играч на политическата сцена. Всичко това завършва в крайна сметка с държавен преврат.
На 27 юни 1973 г. действащият президент Хуан Мария Бордабери, подпомогнат от военните, разпуска парламента и обявява т.нар. Държавен съвет, който иззема всички държавни функции. Мнозинството от уругвайското общество незабавно се обявява против преврата и е подложено на продължителни репресии. Задържани са лидерите на левицата, както и много граждани, изявили своята позиция. Зад решетките умират над 1000 политически затворници, а други 140 са в неизвестност.
Промените започват бавно в началото на 80-те години, за да се стигне до пълното оттегляне на военните от властта и избирането отново на изцяло гражданско правителство на 1 март 1985 г.
По държавно устройство Уругвай е президентска република. Това е най-демократичната държава в Латинска Америка, която според доклад на британското списание The Economist заема 27-о място от общо 167 изследвани държави. Има и едно от най-ниските нива на корупция. Заедно с Чили заема първо място в Латинска Америка по най-нисък показател „Индекс за възприемане на корупцията“ на организацията ''Прозрачност без граници''.
