Какви подаръци НЕ трябва да се подаряват на приятел. Особено, когато приятелката му и родителите му са около него.
Симпатяги, липсвах ли ви? Сигурно да. Еми понеже батко ви Тъндър го затрупаха с работа, разболях се на куче и ме беше налегнала есенната депресия (все извинения, че ме мързи да си ебе), реших да напиша тази историйка. Да си припомня годините, когато правих простотии на поразия, без да ми се сърдят хората (много).
Преди да мина към историята, трябва да ви запозная с моята групичка авери. Имал съм много приятели, но тия 5та са ми наистина супер, супер близки.
Петьо – математика на групата. Учеше в ПМГ-то в Бургас, завърши го със златен медал, дебим зубара. Това по никакъв начин не му пречеше да прави помии с нас. Наскоро се сдоби с дъщеричка и ми е обещал като се върне в Бургас другото лято, да се напукаме като кучета.
Тошко – Помните ли Емо от предната история? Ми това е братовчед му. Абсолютно същият нечовек като Емо. Пиеше по бутилка водка, пушеше коз на поразия и пак завърши с 5.50. Абсолютно нереално копеле. Наскоро се сгоди.
Веско – Принципно, най – примерното момче от групата. Беше най – примерен, защото родителите му бяха много строги и не му даваха много да шава. Ама като беше с нас, късаше синджира. Няма да забравя как 25 минути убеждаваше най – голямата мастия на махалата да ѝ правим генг бенг. Естествено, това не стана ама беше култов разговор.
Стефчо– сега, при него, култовото беше друго. Неговата майка го беше родила на 19-20 години. Бащата въобще го нямаше на хоризонта. Съответно, когато ние бяхме на 16-17 години, неговата майка е била на 35-36 г. и беше маце та дрънка. Каката се поддържаше, ходеше на аеробика, йога и не знам още кви помии, но чупеше глави със сигурност. Горкичкия, колко ебавки отнасяше как ще му ебем майката и ще му станем доведени бащи. Той, естествено, полудяваше и хвърляше клетви и плюнки по нас. Имаше една ситуация с майка му, за която ще пиша друг път.
Павката – този педераст жалък!! Ако бяхме гей двойка, щях да го чукам много. С това момче само това не сме правили. No Homo!! Това ми е може би един от най – близките приятели. С него сме преживявали толкова много неща, толкова помии сме правили, толкова неща сме си споделяли. Когато имах здравословни проблеми преди години (за които няма да обяснявам тука, така че не питайте) и трябваше кръв, Павел първи отиде да даде. Когато той пък беше на ръба, аз го дръпнах, бих му един задвратник и му казах, че е тъпанар и да не върши глупости. Поплака си тогава, ама поне му стана по – леко. Ето колко много значи той за мене.
Тааааа……годината беше 2010-11. Вече бяхме дърти паткани и трябваше да бачкаме. Това, което трябва да знаете за нас е, че ние обичахме да си правим подаръци майтапи. И понеже съдбата беше решила на си направи ултра гавра, рождените ни дни бяха през лятната ваканция. Да, правилно прочетохте. Всичките шест бастуна от нашата групичка бяхме родени лятото. Това и да искахме да го направим нарочно, нямаше как да стане.
Естествено, подаръците бяха тъпотии от рода на евтини дамски гащи тип пликчета, пукнати капути, анални свещи и т.н. Обаче, за рождения ден на Тошко, решихме да вдигнем нивото. Събрахме кинти и отидохме в най – близкия секс шоп. Бяхме решили да му купим страп – он колан и да му кажем „Подаряваме ти го да те помпи твоята“, ама после решихме да му подарим секс кукла. Ама някаква турбо гъзарска секс кукла. Струваше 400 кинта. Продавачката видя, че сме много аматьори в тая работа и ни пита за какво ни е. Ние ѝ казахме, че сме решили да си правим ташак с един авер и искаме да му я подарим за РД-то. Мацката щеше да се пукне от смях.
Такаа, дойде време за РД-то на Тошко и ние мислихме, че ще ни събере на някакво заведение, ще отвори подаръка, ще се посмее и ще си празнувам. Обаче, работата се прецака зверски. Тошко вика „Абе, пичове, елате в нас. Мойта ще бъде там. Ще седнем с наще, ще хапнем, пийнем, че нямам пари за заведение“. Брооооооо!!! Не го предвидихме това. А какво ще направят нормалните хора в тая ситуация? Ще оставят подаръка и ще го подарят друг път. Какво направихме ние? Точно обратното!
Отидохме в тях. Майка му беше наредила стабилна маса. Мезета, пиене, красива покривка – постарала се беше жената. Ние пристигаме, честитим му, сядаме и вече сме притаили дъх. В тоя момент влиза оная кифла, гаджето му. По – изкуствено и лишено от чувство за хумор човече в живота си не съм виждал. Като ни видя и веднага направи някакви крива физиономия, отметна косата и седна в другия край на масата. Ако не беше специален момент, щях да ѝ тегля една майна.
По едно време, Павчо извади един пакет и каза „Тоше, това е от всички нас. Понеже финансите са малко кът, решихме да ти вземем общ подарък. Надявам се да ти свърши работа. Отвори си го после.“. Тошко, обаче, реши да се направи на интересен и да го отвори пред техните. Аз се опитах да го спра, защото работата щеше да стане напечена. Тошко махна увивната хартия и физиономията му застина. Нашите също. Майка му и баща му бяха в потрес. Седим около 10 секунди и чичо Пейо вика „Абе прави са момчетата. Може да ти свърши работа някой път“. При което само се чува „ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХА“ . Всички, без леля Зоя и Калина избухнахме в див смях. Сигурно около 10 минути не можехме да вземем въздух. Калина почна да крещи какви боклуци, отрепки и нещастни чикиджии сме. При което, Павката ѝ каза да го духа. Оная си хвана чукалата и офейка. Леля Зоя, обаче, направо щеше да ни изпепели с поглед. После имаше около 20 – минутен монолог как вече сме зрели хора, какви са тия глупави перверзии и т.н.
След всички емоции, ядохме, пихме и се веселихме яката. Чичо Пейо скастри Леля Зоя да си мълчи и да не е посмяла да казва на родителите ни. „Не ти е работа да се месиш в чужди животи!!!“ това беше констатацията на чичо Пейо. Калина скъса с Тошко, който не го прие много навътре. После се бъзикахме, че винаги може да си ползва подаръка. Общо взето, имаше хепи енд.
Следващата история нямам идея кога ще я пусна. Може би другия месец, че се очертава да имам бая работа до края на октомври. Дерзайте!
