Малко са българските филми, които не влизат в комедийното, или абсурдното. Тук си има истинско развитие и израстване на героите, сюжетът е сравнително завързан и донякъде има морална философия, която движи решенията на персонажите. Целият филм има едно тегаво чувство, което се засилва колкото повече наближаваме края. Адски добре е изпипан. Отделно вече съм го гледал достатъчно пъти, че ми е забавно да гледам някакви неща, които стоят на заден план (примерно малкия има Atari 2600, или някое от тая серия, абсолютна рядкост по това време).
Историята съвсем на кратко. В първата сцена показват главния герой, Радо Пешев, как тренира на някаква площадка със сина си Пламен, който е може би на 12-13, поне с такова впечатление съм останал. Малкият се сбива с друго дете и бащата ги разтървава, след което идват репликите, които ще определят целия филм. "Той ли беше прав, или ти?" "Аз" "Като си прав, ще се бориш до край". По-нататък разбираме, че бащата е камионджия и върти някакви далавери и крие пачките в кутии за обувки, няма да обяснявам цялата схема. Пламен разбира и е тежко разочарован. Започва да бяга от къщи, спира да говори с баща си, стига се и до този култаж, който май е най-известната част от филма.
От там нещата ескалират още повече и за двамата, няма да разказвам за който не го е гледал. Въобще, в целия филм е заложен въпроса за истината и малкото, които я говорят и са на нейна страна. За мене лично е много силен, особено пък за български филм е страшно детайлен откъм сценарий и актьорска игра.
Не ми е любимият Астерикс, 12-те изпитания бяха най-готини. Тук шегата е, че римляните искат да се бият с британците, но като стане време за битка и британците отиват да пият чай. Римляните са объркани и Астерикс и Обеликс отиват да помагат. 😄
Уди Алън ще кажа само, че не можете да ме накарате да гледам по никакъв начин. Ебати бездарното невротично копеле. Ако ми пуснат негов филм в самолета, ще си изляза.
