Мъжът, обърнат на югоизток(Аржентина) - разказва се за един мъж, който вярва, че е извънземен. Филмът е шармантен и леко шантав. Драматичен и с комедийни моменти, той те кара да се замислиш дали е възможно историята на главния герой да е истина. Поставя въпроса кой е луд? Пациентите или лекарите в лудницата и има ли луди хора изобщо или просто всички сме просто неразбрани. @Diego Aires да го гледа задължително, иначе никакъв фен на Аржентина не е.
Изворът на Манон - дори само заради прекрасната актриса в главната роля си заслуава да се гледа този филм. С това не се изчерпват положителните му качества, историята и актьорската игра са на висота, за мен дори е по-добър от първия филм(Жан дьо Флорет). Ако сте гледали кой да е от петте филма, които съм изброил, то можете да видите какво означава арт в най-чиста форма.
Кин-дза-дза - руска комедия, която поставя комедийния жанр пред нов етап - обикновено комедийните филми са с продължителност от 80-90 минути, но този надхвърля два часа и не се изчерпва и за момент. Историята е плашещо несериозна и присъща за пародия, каквато всъщност представлява този филм. На мнение съм, че не е достатъчно оценен, защото е руски, ако беше американски или британски, щеше да достигне статута на сериала "Ало, ало". Там са свикнали на простоват хумор и чудесно изиграни персонажи със заучени постоянно използвани фрази.
Матадорът - филмът е на Алмодовар, само това е достатъчен атестат да го изгледате. Но с това не се изчерпват силните му страни - историята е завъртяна по типичен начин за испанския режисьор. Спокойно бих го нарекъл визионер, защото постоянно се опитва да вгради нови идеи и да зададе революционни похвати в киното. Това е един от най-ранните му филми и проследява житейската трагедия на един матадор, който е принуден от контузия да се пенсионира рано. Останал без препитание той се чуди какво да прави и се среща с различни хора, които историята завърта във водовъртеж от събития. Струва си всяка минута от този филм.
Жертвоприношението - този филм е труден за описание и разказване. Арт филмите ме влекат, както и екстравагантните истории. Интересен факт е, че режисьорът е дал нареждане да се заснеме целия филм с една камера, което е затруднило процеса много и е наложило да се преснимат сума сцени. Историята е нещо свежо и ново, чак последните двадесет години започна да се акцентира по-често върху апокалиптичните послания в киното. За много хора ще е тегаво да изгледат целия филм, но мога да ви уверя, че атмосферата и актьорската игра са достатъчни, за да ви убедят да отделите от времето си и да го погледнете.
ПП: Бях му дал на Кирето десет филма, имам да кажа и за един гръцки филм, който за малко не влезе в моите топ 5 - Наричаха ме Василий. Разказва се за един професор ерген, който цял живот живее скучно в Атина и преподава математика. Нещо се случва с него след като вижда снимка на една жена и той превърта. Изоставя дом и работа, започва да пътува с идеята да намери жената, която всъщност не значи нищо за него. Много философски арт филм, ще ви допадне несъмнено.
