Коренното население на континента - аборигените - се смята, че са пристигнали за първи път тук с лодки от Индонезийския архипелаг, преди 40-60 хил. години. Те създават едни от най-дълго съществуващите художествени, музикални и духовни традиции, известни на Земята.
Първата безспорна експедиция на европейци до Австралия е на холандския навигатор Вилем Янсзон през 1606 г. Експедициите на европейските изследователи следват периодично, и през 1770 г. Джеймс Кук картографира източното крайбрежие на Австралия за Великобритания, като се завръща с описания и разкази, благоприятстващи бъдещата колонизация в Ботани Бей (сега в Сидни), Нов Южен Уелс. Първият флот на британските кораби пристига в Сидни през януари 1788 г. за да основе наказателна колония (каторга). По-късно през XIX век на континента са създадени други колонии от Великобритания и европейските изследователи навлизат дълбоко във вътрешността на континента. Донесените болести от европейците и конфликтите с британските колонисти значително намаляват местното население, през целия период на колонизацията.
Златната треска в Австралия и бурното развитие на селското стопанство спомагат за установяването в средата на XIX век на автономна парламентарна демокрация в шестте британски колонии. През 1901 г. колониите гласуват с референдум за обединение във федерация, което е появата на съвременната държава Австралия. Федерацията воюва на страната на Великобритания по време на двете световни войни и е дългогодишен съюзник на САЩ, когато е застрашена от Япония по време на Втората световна война.
Търговията с Азия се увеличава и след войната страната развива мултикултурна имиграционна програма, като пристигат повече от 6,5 милиона имигранти от всички континенти. Населението се увеличава близо три пъти през последните шест десетилетия, до около 21 милиона души през 2010 г. – с хора, произхождащи от близо 200 страни, които поддържат 14-та по големина икономика в света.
За предците на коренното австралийско население се смята, че са пристигнали в Австралия в периода преди 40 до 60 хил. години, но има вероятност това да е станало още преди 70 хил. години. Те развиват общества на ловци-събирачи, използват технологии от каменната епоха и установяват трайни религиозни и артистични традиции.
По време на първия контакт с европейците, за населението се смята, че е най-малко 350 000, докато последните археологически находки показват, че устойчивият му брой по това време би могъл да е 750 000 души. Хората най-вероятно са пристигнали по море, по време на ледниковия период, когато Нова Гвинея и Тасмания са съединени с континента. Разстоянието до Австралия все пак е изисквало и пътуване по море, което прави тези хора едни от първите мореплаватели в света.
Най-голяма гъстота местното население достига в южните и източните райони на Австралия, и най-вече в долината на река Мъри. Аборигените живеят и използват ресурсите на континента, като на определени периоди прекратяват лова и събирачеството, за да се даде възможност на животинските популации и ресурсите да се възстановяват. Аборигените са сред най-старите, най-постоянните и най-изолираните общества на Земята, до появата на първите европейци. Пристигането на първите хора в Австралия въпреки това се отразява значително, и може би, заедно с промените в климата, допринася най-много за изчезването на австралийската мегафауна. Внасянето на кучето динго от аборигените преди около 3000-4000 години, заедно с лова, може да е допринесло за изчезването на видове като тасманийския вълк, тасманийския дявол и тасманийската кокошка от континенталната част на Австралия.
Най-ранните човешки останки открити до момента, са тези, намерени в езерото Мънго - сухо езеро в югозападната част на Нов Южен Уелс. Останките, открити в Мънго, разкриват една от най-старите кремации в света, което е ранно доказателство за религиозни ритуали сред хората на континента. Според митологията на аборигените и анимистичните представи на потомците на тези ранни австралийци, Сънуването е свещената епоха, през която е извършено Сътворението на света. По време на Сънуването са създадени законите и структурите на обществото, както и церемониите, провеждани с цел осигуряване на връзката между живота и земята. Това е религиозно схващане, каоето е било и продължава да бъде важна черта на австралийското аборигенско изкуство.
