mr_enchev с мъка и тотален безинтерес четях летния списък
Съчувствам ти. Някъде след 5-ти клас спрях да чета задължителните списъци, някой друг разказ, а другото беше зубрене на анализи. Пак избутах на 5.50 до края на 12-ти клас, което не е свидетелство колко съм умен и интелектуално надарен (останах си все толкова прост), а колко е скапана образователната система.
Много болна тема ми е това с литературата в училище. Повечето учители по литература не могат да преподават да си спасят живота. На първо място при четенето на каквото и да е, е да познаваш историческия контекст, в който е писана книгата, живота на автора и евентуално историческия контекст на книгата. Примерно ако четеш Война и мир, или Тримата мускетари, трябва да знаеш кога и защо са писали Толстой и Дюма, но и епохите, за които са писали и колко достоверно е това. Спойлер: въобще не са достоверни, но пак са велики книги. 😄 Отделно, като си говорим за история, не е лошо да знаеш поне малко за древна Гърция, Александър, Римската империя, средновековието със всичкия му фанатизъм и как това оказва влияние на следващите епохи. Примерно, в западната литература са го наточили до небесата на тема Рим, античност и възраждането на ценностите от това време, докато на изток или се пише за грандиозни събития, или за социални проблеми, произтичащо от забавеното развитие на обществото, породено от средните векове.
Същото важи и за по-съвременните книги. За 1984-та трябва да знаеш поне малко за това колко е олевяла Англия в сравнение с 50 години по-рано, унищожението на блицкрига, което е представено на стероиди в книгата и за каква заплаха са имали СССР през 1948-ма, когато е писана книгата. Портокала по-скоро можем да го свържем с кризата в запада през 70-те, появата на улични банди, пънк движението и подобни неща.
Друго нещо, което много се пропуска в историята е, че тя не е само дати и исторически събития, а какво са си мислели хората по него време, какви са били настроенията, какво са яли, пили, ебали и т.н. Давам ви личен анекдот, понеже съм завършил английска гимназия и е показателно, какво ми е останало в главата. По литература си учехме стандартната програма, сухо и безинтересно. Още ми е терсене да седна да чета нещо като "Тютюн", или "Железния светилник", прекалено много са ме отвратили от тях. За сравнение, по английска литература учехме Шекспир, Дикенс някак го прескочихме и стигнахме до Сестрите Брьонте и Джейн Остин (кур за феминизма). Доста по-сложна материя. Даскалката ми, понеже беше даскалка по английски, а не по литература ги преподаде възможно най-добре. Имахме да четем текстове за историческия период. После два часа ни бяха отделили да гледаме "Влюбения Шекспир", който е измислена история, но улавя адски добре самата епоха. Научих, че театъра е бил забавление за простолюдието, хората са скандирали, пили са, яли, замярали са актьорите с боклуци. Почти като кеча в днешно време. 😄 Благородниците са ходили да гледат и те ЗРЕЛИЩЕ, но са се крили под специални плащове, да не ги хванат. Съответно творбите на Шекспир са пълни с мръсни шеги, сюжети за убийства, ебане, изневяра и т.н. и са адски забавни за четене, ако знаеш какво да търсиш и как да четеш. Просто е бил на върха на изкуството си и затова е останал в историята. Иначе за всеки като него, има 100 забравени, които са буквали вражди в театъра през 16-17 век. 😄
Така че не е толкова важно какво преподават, а как. Като следвах този метод в по-късните ми години, изводите ми от доста книги са промениха. Изводът ми от "Под Игото" е, че Вазов е трябвало да спре да фенбойва по Достоевски и да си напише романа без да прикача герои като тумори в него (гледам тебе, Кандов). Изводът ми от Бай Ганьо е, че Алеко е снобар и анти-българин. Естествено това са си мои прочити и всякакви други са напълно валидни, стига да са подкрепени с достатъчно информация и аргументи.
В заключение, работата на училището е да те научи да мислиш и разсъждаваш на тема литература. Западния канон можеш да си го четеш и по-нататък, може и да ти го включат в програмата, няма особено значение.
