Феновете на Бока наричат привържениците на Ривър „gallinas“ („кокошки“), твърдейки, че играчите на Ривър не са достатъчно смели. Въпреки факта, че клубът им води началото си от Ла Бока, тези пък на Ривър връщат обидата, наричайки съперниците си от Бока „los chanchitos“ („малки прасенца“), защото твърдят, че стадионът им, разположен в по-малко богатия район Ла Бока мирише през повечето време, както и „bosteros“ („събирачи на тор“) - препратка към миризмата на замърсена река в Ла Бока. Друга скандална обида, измислена в края на 90-те години на миналия век заради забележки на нападателя на Бока Диего Латоре е да се нарече Бока Хуниорс „Кабарето“ поради предполагаемия стремеж на някои играчи да откраднат светлината на прожекторите.
Съперничеството между двата клуба може да засегне и играчите, особено тези, които са трансферирани между двата клуба. Каталдо Спитале е първият, който прави промяната, когато напуска Бока, за да подпише с Ривър през 1933 г. Оскар Руджери, който преминава в Ривър от Бока през 1985 г. казва: „Не е лесно, мога да ви кажа. Едната страна те гледа като предател, а другата всъщност не ти вярва. Трябва ти време да се адаптираш и много характер, за да спечелиш хората.“ С течение на времето някои играчи стигат дотам, че да заявят, че не биха играли никога за другия клуб, като например уругвайският играч на Ривър Енцо Франческоли, докато Диего Марадона, по време на играта си за Архентинос Хуниорс отказва дори да обмисли трансфер в Ел Монументал, заявявайки, че мечтата му е да играе за Бока. През 1992 г. Хосе Луис Вияреал ппечели титлата в лигата с Бока и на следващата година напуска Ривър. Въпреки че е приет много добре от феновете на Ривър и печели титлите в лигата през 1993 и 1994 г. там, феновете на Бока никога не му прощават това и той казва, че оттогава не е бил в Ла Бомбонера, за да избегне проблеми.
Наскоро, на 21 март в турнира Клаусура 2010 двата отбора започват да играят на Ла Бомбонера. В деветата минута мачът е прекъснат поради обилни валежи в Буенос Айрес. Теренът е практически наводнен, но въпреки това съдията Ектор Балдаси заявява, че срещата може да се играе. В хода на мача двата отбора не успяват да запазят владението си, защото топката непрекъснато се хлъзга. Мачът е подновен четири дни по-късно, на 25 март, и се играе с две полувремена от по 41 минути. Това, фактически, е и първото прекъснато Суперкласико в историята.
