Сядайте, кучки, чичо ви Джи ще ви обясни как стоят нещата ...
В началото на миналия век (аз го помня!) комиксите са за деца и в Щатите предимно се разказват истории за каубои, хумористични, детективски и разни такива. Action Comics 1 илиза на 18-ти април 38-ма и има брутален успех заради герой наречен "Супермен". Персонажът дотогава е бил отхвърлян и променян няколко пъти преди да види бял свят.
Успешната формула е горе-долу зададена:
- Двойна идентичност - Кларк Кент и Супермен
- Отличителен костюм с някакви символи по него
- Супер сили
- Добър, честен, бранещ справедливостта
От тук нататък почват да се бълват такъв тип герои, които по-късно (чак през 40-те) почваме да наричаме "супер герои" в опит да се достигне комерсиалния успех на Супермен.
Така се приема, че отправната точка на този жанр е въпросната 1938 година. Това обаче е много повърхностно, а ние, кечфеновете, не сме такива хора - то се знае! 🧐
Нека да помислим първо какво е "супер сила" - реално това е просто някакво свръхестествено умение. Бързина, летене, невидимост, превръщане в друго същество и т.н. Реално, откакто свят светува историите включват в себе си подобни свръхсили, които се приписват на различни митични същества, богове и дори в някакви ситуации хора (примерно пил от някаква вълшебна отвара или нещо такова).
Не случайно самите богове и герои без никакъв проблем стават персонажи в супергерйските комикси - те просто са прототипът на този жанр.
Какво са например Херкулес, Тор, Беоулф, Крали Марко и т.н. ако не супергерои - същества с нереални възможности и вид на хора, които преодоляват някакви свръхизпитания за да постигнат някаква цел, свързана обикновено с добруването на хората. Това е най-обикновен архетип, който съществува много преди Супермен.
Какво е нещото, което отличава съвременните супергерои - ами просто развитието на жанрове като научната фантастика. Дори създателят на Супермен - Джери Сийгъл - реално е писател на научно-фантастични разкази. От там му идват идеите за да създаде персонажа си и на това се обляга. Героите от митологията не се вписват в съвременния свят - те са строго поместени в конкретни епохи и не работят в модерна обстановка. Сега обаче, благодарение на научната фантастика, артистите могат съвсем легитимно да вкарат своите богове в истинския живот и героите им да не звучат архаични.
Така реално нашите супер-герои не са наистина ново явление, а са обичайните истории, които винаги са се разказвали и които винаги ще се разказват, просто са облечени в съвременните разбирания, които имаме всички ние. Така, както някогашните митове и легенди са били оформяни спрямо тогавашното светоусещане.
Малко повече за формулата на успеха
Вече споменахме основните неща във формулата, но нека ги разгледаме поотделно, защото там се крие реално причината за главоломния успех на този жанр.
Да започнем с емблемата и костюма. Има причина да си поръчвате фанта, а не газиран портокалов сок, макар да е същото. Тука става въпрос за психология - супергероите са бранд и имат всичко необходимо за такъв. Има една мисъл, че светът се движи от символи и това наистина е така. Благодарение на своята емблема и костюм те стават ОТЛИЧИТЕЛНИ. Каубои и детективи колкото щеш, но Супермен си има огромен S на гърдите и специален костюм. Не можеш да го сбъркаш просто със следващия там герой.
Тайната самоличност - това е не просто трик, а особен конфликт, който прави тези персонажи интересни. Вижте какво се получава:
Кларк Кент - страхлив, непохватен, слаб. Супермен - смел, силен, могъщ във всичко. Брус Уейн - разглезен милионер и егоист. Батман - винаги готов да се жертва в името на хората и да понесе всички несгоди. Питър Паркър - несръчен младеж, тормозен от съучениците си, Спайдър-мен - смел супергерой, който със сила и ловкост се бие с антагонистите в историите си. Този списък е безкраен и не е случайно, че в повечето случаи отиваме на двата края на една и съща плоскост. Това нещо поражда драматургично интересен конфликт - там където единият не може да се справи, на помощ идва другият. И това не е толкова далеч от истории като мистър Джекил и доктор Хайд - и не случайно психологията се занимава с така наречената "сянка". Ако едно добро момче като Питър Паркър не може да отвърне на насилник, то Спайдър-мен няма проблем да го направи. Ако разглезен милионер като Брус Уейн отвращава една достойна жена, то Батман я привлича със своето себеотрицание и героизъм. Това е съвършен конфликт у човека, който този жанр експлоатира невероятно добре.
Супер силите, които вече разгледахме по-горе - не са в крайна сметка нищо повече, от вечната човешка мечта да бъде по-добра версия на себе си и да прави нещата, които в собствените си ограничения не може.
Що се отнася до морала и справедливостта - е, няма как един герой вечно да се забърква в някакви лични каши. Но ако работата му е да спасява света, то историите са безкрайни. Затова и е толкова често да виждаме сериали за полицаи например - там конфликтът и геройството идва от самообеси. Така е и при супер-героите - Супермен винаги ще пази света, Батман - Готъм, а Спайдърмен - Куийнс в Ню Йорк.
Има и още един много важен фактор за успехът на супергероите и той е, че те са неподвластни на времето. Повечето популярни персонажи са на близо век, но понеже жанрът е такъв - те не остаряват. Това е страхотно предимство, което малцина осъзнават - повечето персонажи за затворени във времеви капсули, докато героите на Марвел и ДиСи си минават от ера в ера и дори не дават много обяснение затова. Затова няма проблем да се направи филм за Батман през 66-та, през 89-та, през 2005-та и през 2018-та и винаги да е модерно.
Имаше един супергерой, който беше ограничен от времето си - Капитан Америка, но и той успя да се измъкне благодарение на научната фантастика - в един момент решиха, че е замразен през ВСВ и после го размразиха в съвремието. Като "съвремието" е меко казано разтеглено в този случай. Но това е подробност.
Сега се замислете какво следва от тази неподвластност на времето: нашите детски герои в един момент ни омръзват. Нормално е, защото детските истории не са ни интересни, когато ние пораснем. Като дете гледах Плодчетата, но днес детското ще ми е безинтересно. Да де, ама аз си обичам персонажите, просто историите вече са ми твърде наивни. Тази пречка я няма при супергероите. Хората, отраснали с Батман, могат да гледат филм за големи с него. Могат да четат комикс 18+ дори с него - пълен с насилие и с бруталии. И този герой естествено си намира мястото, защото детската любов много лесно се превръща във фенщина на по-зряла възраст.
Сигурен съм, че изпускам много неща, но мисля, че в общи линии очертах рамките на успешната формула. Супергероите са си просто герои, каквито е имало винаги и са успешни, защото така работи човешкият мозък.
