Аз за SiN и Unreal писах големи фермани в темата ми за старите шутъри, така че няма да се повтарям тука. От Metal Gear Solid игрите съм играл само първите две и то сравнително скоро (преди 2-3 години), когато разбрах, че имат издадени PC портове. До този момент все си мислех, че са Playstation only, а то се оказа, че даже имат и GoG релийзи. Даже MGS1 изглежда доста по-добре визуално на PC, заради сравнително по-висока резолюция.
Самата игра ми хареса доста като геймплей и ме остави да желая много повече, защото е сравнително кратка. Даже в един момент просто тичаш от един бос на друг и историята ми дойде някак претупана. Култовият стелт геймплей преобладава повече в началото на играта. Колкото до историята, тука съм малко раздвоен, щото за мен Хидео Коджима тотален олигофрен - нещо като Джорд Лукас + Винс Макмеън за видео игрите е. Пича просто няма филтър, няма кой да му каже кога прекалява с глупостите и това си личи дори още тук, през 98-ма, а в наши дни пича е още по-зле. Значи, писанията и героите му са като от някакво кринджаво аниме. На моменти имам чувството, че простотиите му ги е писал някакъв пубер. Не е като да няма добри идеи, но в повечето случаи добрите неща са недоразвити или потопени в тонове ненужен бълвоч, който само усложнява сюжета без добра причина за това. Например, любовният интерес на Снейк в тая игра, Мерил, е напълно излишен персонаж. Финалният туист също е тотална ретардщина. Metal Gear, терористичната заплаха и конспиративните теории са интересните неща тук и си бяха предостатъчни да носят целия сюжет, всичко друго е излишно. Базата Shadow Moses също е много готин сетинг и това общо взето ме задържа докрай. Геймплеят беше труден за свикване с клавиатурата, особено като се има предвид, че не намерих начин да променя настройките за игра и трябваше да свиквам с default конфигурацията, която е ужасна. Като цяло обаче, смятам MGS1 за едно от по-запонящите заглавия които съм играл, а за 98-ма направо си ми влиза в челната 5-ца, но трябва и да се отбележи, че съм играл по-малко от 10 игри от тази година.
В MGS2 вече му теглих путки-майните на Коджима. Почти успях да я изтърпя докрай, но аниме абоминациите и другите жълтурии съвсем ме ужасиха от тая поредица (слава богу че следващите две са само за конзоли). Първо да кажа, че геймплея е на много по-високо ниво, макар и управлението пак да е трудно за свикване, щото играта е в трето лице, с top down поглед, a като се прицелваш с оръжието премива на първо лице, но пак трябва да насочвам мерника с посоките на клавиатурата... тия контроли са си за джойстик и това е. Сетинга отново е сила, особено първата част, на борда на танкера ми е любима и нея специално бих я преиграл няколко пъти. Основната порция и Big Shell също изглеждат невероятно. Toва може би е играта с най-добра графика от 2001-ва, или поне аз не се сещам за заглавие което да я бие визуално... Halo може би?
Сюжета е нереален шамар в лицето. На Хидейтака съвсем му e прехлопала дъската тука, с някакви ненужни фентъзи елементи, X-Men-oвци, вампири, някаква малоумна пача, дето не може да я убиеш и куршумите я заобикалят, а всеки път като се появи във кътсцена, започва да свири някакъв блус саксофон. WTF чуек? Не, не мога, твърде много криндж!
Разбира се най-голямата гавра е, че си принуден да играеш с някакъв гейтак на име Рейдън, а не със Снейк, който пак е в играта, но е само sidekick. Диалозите също са абсолютен криндж. На Рейдън, който уж е супервойник изпратен на свръхсекретна мисия, му слагат за тактически анализатор, малоумната му приятелка (а тя даже май не е и военен), която през цялата игра го занимава с тотални глупости свързани с връзката им. Къде е логиката в това? Знам, че накрая има туист и това всъщност не е истинската му приятелка, но все пак къде е логиката Рейдън да й играе по свиркта вместо да си гледа мисията? Най-лошото е, че като си нов в тия игри, не можеш да си позволиш да скипваш диалози, щото е възможно да пропуснеш някой дребен детайл, заради който да зациклиш по-късно.... Споменах ли колко много диалог и кътсцени има в тая игра? Не те оставят да поиграеш и за две минути, буквално през 30-40 секунди те търсят по кодекса и естествено, не можеш да скипнеш нищо първия път, трябва да слушаш всичко. От общото времетраене на играта, 2/3 са кътсцени и кодекс диалози.
Само от любопитство пробрах да гледам playthrough на MSG3, щото за нея четох, че била най-добрата и любима на заклетите фенове. Е... в първите 90 минути видях 10 минути геймплей и 80 минути кътсцени и кодекс. Коджима да се ебе в гъза. Ако искам да гледам филм, ще гледам филм, не замаскираните му като видео игри, аниме бози.
