Ранните ми спомени за филми общо взето преди 6-годишна възраст не фигурират. Имам някакви откъслечни спомени как родителите ми гледат "Cheers" по БНТ, само че беше със субтитри и вървеше laugh track-а. Много се дразнех, защото не можех да чета и не разбирах защо се смеят. 😄
Иначе си спомням как си говорех с майка ми нещо от рода, че ме е страх да ходя на кино и тя ми се смее и вика "как ще те е страх, като не си ходил?". Не можах да намеря друг аргумент, след което майка ми обеща да ме заведе на кино (благодаря, мамо). Тук малко ще се отклоня, но има значение за историята, обещавам. Баща ми е завършил спортно училище с баскетбол и е бил някаква надежда като юноша, обаче после е зарязал. Но примерно е от същото поколение като Георги Глушков и разни подобни маниаци, с които е играл и по това време горе-долу още е имал контакт. Разправяше и за Любо Ганев, който бил от долния випуск, че бил пълен кретен и го биели, щото не се къпел и смърдял. 😄 Както и да е, вкъщи се гледаше много баскетбол по тая причина, всяка седмица обзорът на NBA + някой друг записан мач ако има. Манченко ми е писнало да го слушам още от тогава. Общо взето съм пораснал с Джордан и Булс. Имах шапки, ленти, баскетболни топки (всичко естествено куча марка) и ги гледах всяка седмица супер запален. Това и Looney Tunes. Сещате се къде отива тая история вече, може би.
Първият филм който гледах на кино беше Space Jam. Спомням си, как майка ми чете субтитрите (благодаря, мамо), защото май бях първи клас, когато се развива тая случка. Другото е финалната сцена, където Джордан си разтяга ръката и разни бегли откъслеци. Бях страшно доволен и след това постоянно исках да ходя на кино и майка ми ме водеше на разни филми. Вероятно затова съм пълен киноман и до ден днешен.
Вторият филм, който гледах на кино бяха спешъл едишъните на Star Wars, които бяха пуснати в България по него време, но не съм сигурен коя е годината. Или 97-ма, или пролетта на 98-ма. Ще запазя тази история за друг път, обаче. Може и да пусна Star Wars тема, но ми трябва повечко време.
