Тъй както го виждам, възползват се като яръм чакали тез хитреци от простотата на Гюлю. А Гюлю верно си е простовато момче, но на баща си не вервам да посогне. Винаги ми е помагал в работата, трудил се е неуморно, колкото може момчето, поне желание имаше да помага на баща си. Не ка он другия синковец, разглезения женчо Горун.
Аз да си кажа право, можело е ако Гюл реши да трепи баща си, верно да го остави в кошарата и да не си прикрие следите, но по-ми се струва, че да го натопят момчето така са сторили да изглежда. Митранди макар и началник ми бе близък, а защо Дюлю би желал чак да го трепа, аз не мога да повервам. А другите, че имаха интерес и към фермата и към парата, повече от ясно е, но оня горе ще ги съди, пък и който и да е убиецо.
