Извинявам се за есето, имах какво да напиша по въпроса. Дано да имате нерви да четете. 😄
Винс Макмеън и изкуството на промотирането
Искам да направя увод, че всички кечисти са шибани циркаджии. Някои са толкова във филма, че вече не помнят кого и за какво са лъгали и си вярват на собствения хайп до такава степен, че започваме да виждаме как част от образът им протича в реалния живот. За справка - Хълк Хоган и Брет Харт. Първият не е спирал да лъже компулсивно за всякакви неща, защото е свикнал до такава степен да бъде харесван, че трябва да угажда на абсолютно всички. Вторият е толкова зачервил на тема, че е бил най-добрият и това приключи трагично и изведнъж, че е крайно огорчен от живота и му трябва нов враг всяка седмица, да се доказва и да сере отгоре му. Кой е истинският Хълк Хоган и кой е истинският Брет Харт вече е много трудно да разберем. За мен геният на Винс Макмеън не е в промотирането, в някакви сенчести бизнес сделки, букването или като искате го наричайте. Несъмнено е отличник във всичко изброено до тук. Геният му е, че 40 години влачеше банда непоправими циркаджии, наркомани и утрепи след себе си, успявайки да ги манипулира до такава степен, че не само да носят на него пари, но да изкарват и те. Човекът прикри цяло убийство, раздаваше стероиди и после отби отговорност за проблеми и смъртни случаи не един, а цели два пъти. Живя всякакви скандали, обърна най-голямото дъно в компанията си през 97-ма до най-големия успех. Вади пари и рейтинги от хора, след като са умрели (Пилман, Гереро). Създаде шампиони и холивудски звезди. И това е само и единствено, защото успяваше да върти циркаджиите на малкия си пръст. Между другото, ще преживее и сегашния скандал, нямам никакво съмнение по въпроса. Даже не изключвам да купи обратно феда, или да създаде нова компания. Просто е толкова добър.
CM Punk - човекът и образът
Фил Брукс е имал много тежко детство. Майка му страда от биполярно разстройство. За който не е запознат, има няколко типа, но се характеризират общо взето с рязко преминаване от мания в депресия и обратно. Изведнъж си на върха на света, след 5 минути искаш да се самоубиеш. Баща му е алкохолик. Средата му на израстване може да бъде описана просто с една дума - хаос. Въобще не е чудно, че Пънк развива една много, ама много твърда и негъвкава морална философия. Избира да не взима наркотици и да не пие алкохол (straight edge). Краен е в това до такава степен, че примерно не пие дори аспирин и обезболяващи. При отсъствието на силна бащина фигура или институция, Брукс решава да се бунтува срещу света, който най-вероятно вижда като хаос. Затова и застава зад всякакви прогресивни идеи и каузи. Вероятно желанието му е да промени света по свой образ и подобие. Иконоборството по-нататък ще стане и основна част от образа му. Общо взето виждаме някой, който е непоклатим и краен в принципите си.
Образът му по индитата почти съвпада едно към едно с реалния живот, като дори понякога има и хийлски изяви (straight edge means I’m better than you). Няма да пиша много за този период, защото не съм особено запознат. Има класики срещу хора като Chris Hero, Samoa Joe, AJ Styles, най-вече в ROH. Това съм гледал. Дали е най-добрият от това поколение инди кечисти не мога да кажа, но със сигурност е най-успешният. Като цяло не е особено атлетичен, не изглежда и кой знае колко здрав. Нещо в него обаче, дългата коса, всичките татуировки, straight edge, промотата му го прави завършен образ и някакси резонира с духа на културата от този период (2002-2005г.)
WWE отначало го пращат в OVW, от което той не е особено очарован. Там се запознава с Paul Heyman, който веднага го иска за лицето на новото ECW, но е контриран от Макмеън. Винс иска Боби Лашли да е лицето на новия бранд и така и става, за съжаление. Пънк все пак остава в главния ростер и няколко години набира популярност, печели ECW титлата, MITB, WHC титлата, прави враждата на годината с Джеф Харди, основава Straight Edge Society. Въпреки всичко това, някакси не е представян на същото ниво с хора като Сина, Батиста и Трите Хикса. Това ще се промени през лятото на 2011-та, с пайп бомбата, мачът със Сина и отвличането на титлата.
За мен тук WWE прецакаха нещата и всичко тръгна надолу. Отвличането на титлата продължи цяла една седмица. Трябваше да го оставят да обиколи индитата, докато те издигнат нов шампион, после да ги сбият двамата. Вместо това Пънк се върна набързо и направиха някаква странна история, където защити титлата, но Дел Рио кешира върху него. Кевин Наш беше набъркан по някакъв начин. Следващите 3 години изглеждат добре на хартия. Пънк направи 434-дневно царуване със световната титла, но някакси все беше засенчван от парт-таймери като Скалата и Гробаря. Пак имаше истории, в които се бунтува срещу властта в лицето на Кейн и Джони Ларингита, но там така и нищо не се случи. Пънк си тръгна внезапно след Royal Rumble 2014-та.
После последва подкаста с Колт Кабана, обвиненията към WWE, че са го карали да работи контузен и в ужасни условия. Доколкото си спомням, Пънк е имал животозастрашаваща инфекция, а те са го карали да работи в това състояние, заедно и с други контузии. Сра по Винс, сра по Хиксовете, въобще, изгори си моста с WWE и като че ли тази част от живота му беше приключила. Самият подкаст става причина Крис Аман (докторът на WWE) да съди Пънк и Колт за клевета. Двамата печелят делото през 2018-та, но после се съдят един друг за това кой ще плати разходите от делото. Това ще стане важно по-нататък.
Тони Кан не е Винс Макмеън
Пънк мина през много неуспешна MMA кариера, в която беше бит като куче от Мики Гал (абсолютен анонимник) и после изгуби някакъв мач със съдийско решение от друг анонимник. И в двата случая се видя, че не става за истински спорт. С какво друго се е занимавал в периода от 2014-та до 2021-ва и как си е инвестирал парите, можем само да гадаем. Пишеше по някой друг сценарий за комикси. Появяваше се в епизодични роли, я за някой филм, я за документален. Но общо взето това беше, докато не се появи в AEW.
Не съм особено запознат с кариерата му от AEW, следих по-скоро отдалече и се поинтересувах малко след фамозния media scrum. В пресконференцията Пънк е адски изнервен, защото се контузва по време на мача за титлата срещу Моксли. Пънк печели, но трябва да оваканти титлата. ROH, които вече са собственост на Тони Кан, са наели Колт Кабана като агент. Пънк вече жестоко го мрази към този момент. Отделно излиза, че Бъксовете и Адам Пейдж се ебават с него на тема Скот Колтън по всякакви начини, и в лайв промота, а явно и зад кулисите. На Пънк му писва и получаваме това славно нещо.
Какво би направил Винс Макмеън в този случай? Първо - нямаше да има пресконференция. Но ако все пак имаше, Пънк щеше да получи цигански шамар и да му бъде взет микрофона. Но и ако това не се беше случило, Винс щеше да намери някакъв шибан начин да накара циркаджиите да правят това, което иска. Щяхме да видим Пънк срещу Хенгмен, Пънк срещу Бъксовте, даже сигурно Пънк срещу Кабана щяхме да видим. И щеше да им хареса. Тони избра да стои и да гледа като пукъл. После ги остави да се бият в бекстейджа, вместо да продаде билети и да се оттласне от дъното. Тъжен, тъжен провал, който им коства поне 500К зрителя на месец. Така че дали Пънк е тумор в съблекалнята е безпредметно. Всичките са тумори с огромни егота, такъв е бизнесът.
Ненужното опростяване на сложни геополитически въпроси
Ще се отклоня малко и ще спамя за история и политика. Влудява ме фактът, че комплекси геополитически въпроси като войната между Русия и Украйна се свеждат до “Путин - лош”, което е смилаемо за средностатистическия планктон, който населява социалните мрежи. Обикновените хора виждат нещо такова, звучи им лесно и логично, после го репостват. Имайте предвид, че не са чели нито един рускоезичен източник, не знаят защо Русия въобще иска тази тероитория и какви са историческите предпоставки да се случи това нещо. Максимумът, който са направили е да прочетат нещо западно, препечатано в нашите медии и споделено от някой откровен дебил като Явор Божанков или Искрен Митев. Не си мислете, че ще пропусна и другата страна в лицето на Костадинов, която прави същата дебилщина. Това се случва и на световно ниво. За да разберем Америка, четем какво пишат американците, за да разберем Антарктида, четем какво пишат пингвините. Но някакси за да разберем Русия, четем фейсбук постове. Има си причини за тази инфантилизация, естествено.
Същото се случва и със Сирия, за която хора без знания, пишат глупости без контекст. Никой не си прави труда да разбере защо съществува Сирия, защо съществува Саудитска Арабия, как се е формирал регионът, как работят двете държави и откъде идва конфликтът. Не, човек, “Saudi - bad”. Най-ироничното е, че Саудитите започнаха да се либерализират относително много в последните 10 години. В края на миналия век нямаше и да помиришат кеч шоу, да не говорим една камара други неща. Така че има напредък и там и за него си има причини.
Пънк е жертва на същото мислене. Продал ли се е на Саудитска Арабия само заради това? Не. Пише ли пълни глупости, от които нищо не разбира? Да. Обръщат ли му внимание на глупостите само защото е известен? Правете си изводите.
CM Punk отново в WWE и малко философия
В оригиналния пост на @uncleG има много по-важен въпрос от този за Саудитска Арабия. Продал ли се е CM Punk и предал ли е принципите си за пари? Ницше има известен цитат, че “Този, който се бие с чудовища трябва да се пази сам да не стане чудовище. Когато се взираш дълго време в бездната, бездната се взира в теб.” Според мен се случва нещо такова и тук. Пънк е толкова анти-корпоративен, че можем да мислим за него като отражение и противоположност на “корпоративност”. Тънкият момент е, че когато си анти-това или анти-онова можеш да се определяш само и единствено в рамката, в която се намира оригиналното нещо. Затова и Пънк не се справи в AEW, която предлага една по-свободна и креативна среда. TKO, истинска, легитимна корпорация е най-доброто място за анти-корпоративния Пънк. Пасват си перфектно като двете страни на монета. Той има срещу какво да се бунтува, те ще му монетизират бунта и готово. Всички печелят, всички са щастливи. Затова и Пънк в момента изглежда като скопен, точно на мястото си е, чисто вселенски погледнато.
Друг интересен момент е, че до сега, Пънк е напускал всяка една кеч компания с гръм и трясък, а вече е на 46. Няма деца, жена му стана сценаристка и едва ли имат същия тип връзка, какъвто са имали преди. Кечът е вероятно единственото нещо, което му е останало и има ограничен брой години да остави някакво наследство. Вероятно ако можехме да го питаме, щеше да отрича, но е факт, че такива неща са много по-дълбоки от рационалното съзнание на един човек.
Да отговоря на оригиналния въпрос: продал ли се е CM Punk? В известен смисъл да, но нещата, които си “купува” са по-важни за него от принципите му на този етап от живота му.
