baikiro Като човек живял в Ню Йорк в продължение на няколко години мога да ти кажа, че тази стигма я има може би само при селяндурите от южните/средните щати. В цивилизования свят (разбирай двата бряга и Чикаго) италианците са доста уважавани. Това с мафиотските връзки се гледа като на нещо готино/забавно от един отдавна минал период. Същото е и с ирландците и латиносите например.
Вече е различно най-вероятно, а ти имаш информация от първа ръка. Все пак ще напиша малко по въпроса, защото ми е интересна тема. Щатите са уникални като колония, защото там освен затворниците и негрите, масата народ по време на основаването (1776) е с английски и максимум холандски корен. Голяма част от основателите са северно-евро-центрици, т.е. за тях трябва да има имиграция само и единствено от северна европа. Другите не се считат за бели и държавата и ценностите ѝ са несъвместими с тях. Бенджамин Франклин е дори по-екстремен. Ето какво е написал на тема миграция от Германия през 1753-та
Those who come hither are generally of the most ignorant Stupid Sort of their own Nation… and as few of the English understand the German Language, and so cannot address them either from the Press or Pulpit, ’tis almost impossible to remove any prejudices they once entertain…Not being used to Liberty, they know not how to make a modest use of it… I remember when they modestly declined intermeddling in our Elections, but now they come in droves, and carry all before them, except in one or two Counties… In short unless the stream of their importation could be turned from this to other colonies, as you very judiciously propose, they will soon so out number us, that all the advantages we have will not in My Opinion be able to preserve our language, and even our Government will become precarious.
Смешно е от днешна гледна точка, защото в момента болшинството бели в Щатите са с немски корен. Но този начин на разсъждение определено не е изолиран и преобладава и сред обикновеното население. Има го и религиозният момент, в който голяма част от хората, които бягат в бившите колонии са религиозни маргинали - протестантски секти, пуритани, въобще, странни копелета в сравнение с европейските стандарти по онова време. Такива хора по-скоро са били обект на различни видове преследване, според това в коя част на Европа са се намирали. Но с времето процъфтяват в бившите колонии и сегашният американски евангелизъм, който всички познаваме е директен резултат от тази миграция. Трудно можем да си представим, че такива хора и наследниците им ще приемат лесно хората, които са ги изгонили от Европа (мейнстрийм католици, най-вече).
Връщаме се отново на ирландците и италианците. Към средата на 19-ти век индустриализацията на САЩ набира вече огромна скорост. Знаете, строят се железници, гърми производството, копае се злато, такива неща. Със засилващата се индустриализация има глад за работници. За късмет, в следващите 50 години ще се случат три неща - ирландският картофен глад, обединението на Италия и засилващият се антисемитизъм в Европа. По тези три причини, вече към 1900-ната година, в Щатите има огромни диаспори ирландци, италианци и евреи. Това се случва основно на север и в големите градове, където има индустрия. Югът си остава по-скоро земеделски регион, дори и след гражданската война. Говорим за около 4 милиона италианци, 5 милиона ирландци и 2 милиона евреи са имигрирали в САЩ към началото на 20-ти век. Това е при население от около 75 милиоина, т.е. 15% от населението е с чужда религия, чужд език и чужда култура и това се случва сравнително бързо. Вероятно е било още по-осезаемо на север, тъй като не е било разпространено равномерно. 25% от Ню Йорк става еврейски. Над 50% от населението на града е пристигнало от 1880-та до 1900-ната. Това води и до социални проблеми, примерно
https://en.wikipedia.org/wiki/1902_kosher_meat_boycott
Проблемите стават толкова много към 1920-та, че правителството подписва закон, с който се ограничава миграцията от определени региони. https://en.wikipedia.org/wiki/Immigration_Act_of_1924. Законът е отменен чак през 60-те.
С оглед на всичко описано по-горе, нормално е да има стигма. Етническите и социалните промени са огромни и стават за кратко време. Прилича много на сегашната ситуация с миграцията от Мексико, Северна Африка и Близкия Изток. През следващите години, въпросните 3 групи ще придобият огромно влияние в САЩ. През 1960-та, президентът вече е католик и ирландец. Италианците могат да спрат цялата държава ако поискат през профсъюзите, контролирани от мафията. Набъркани са почти във всеки аспект от живота. Това ще приключи чак в началото на 90-те, когато последните знакови мафиоти са затворени благодарение на Рудолф Джулиани, който в последствие ще стане и кмет на Ню Йорк. За евреите няма нужда да коментирам. 😄
Как можем да видим това в поп-културата на 20-ти век? Предубежденията към италианците са почти навсякъде ако се загледате. Даже филми като Карате Кид са по-скоро на тема предубеждение към италианци - една камара русички момчета набиха Ралф Мачио, защото им открадна типичната американка, това е конфликтът във филма, общо взето. Има го и при братчеда Вини, както писах по-нагоре. Между другото, голяма част от южняците си остават англота и тях не ги засяга тази миграция. Южняшкият акцент е по-близко до британския английски от 1700-ната, отколкото съвременният британски английски. Скорсезе има цял филм на тема "коренно" население срещу иралндци - Бандите на Ню Йорк, където ясно показва процесите, които описах по-горе. Но най-запомняща ще си остане за мене сцената от Кръстника 2.
I don't like your kind of people. I don't like to see you come out to this clean country with your oily hair. Dressed up in those silk suits. Trying to pass yourselves off as decent Americans. I'll do business with you, but the fact is that I despise your masquerade.
Иначе е факт, че такива настроения към началото на 21-ви век вече спират да са актуални.
