Аморим го играе образ на уверен, но действията му показват друго. Ние падаме, той пак си прави смени в тройката централни защитници. Но то когато във финал, който губиш, не смееш да рискуваш, то няма как да се очаква в друг мач да го направиш...
Сега няма да се правя на професор и тук, но не мога да му разбера логиката при играта без топка. Много зле структурирана "преса". Ужас. Тук-там прави положителни промени в единични мачове (пример: последният срещу Астън Вила), но винаги се връща към същото, което очевидно не става за нищо. Грозен, страхлив футбол.
В атака имаме едно голямо положение дотук за трите мача. То дойде след уникален пас на Байандър за Куня. Всичко друго е индивидуална класа, предимно от Куня. Няма нищо във финалната третина, което да може да се повтори наново. Създадените положения са предимно половинчати, които идват и като изненада за играчите, което не помага на спокойствието им пред вратата.
Мога да задълбая още, но няма никакви валидни аргументи за задържането на Аморим. Трябваше да го уволнят още след края на миналия сезон. Даже бих казал, че самото му назначаване бе непремислено, но такива грешки се случват. Оставането му обаче си беше нелогично и абсолютна загуба както на време, така и на ресурси, тъй като се похарчиха 200 милиона за негови трансфери. Смятам, че тези пари можеха да се похарчат по-умно, въпреки че самите играчи са добри. Има и други проблеми със системата му, а да не започвам и по темата с играчите от академията (най-вече Мейну). Аморим и ИНЕОС лека-полека унищожават душата на клуба с футбол и решения, които нямат общо с културата на Манчестър Юнайтед.
Засега това е от моя rant за "Червените дяволи". Не се учудвайте ако допълнително се размрънкам след сблъсъка с Бърнли.
