Въпреки че е сравнително млада страна, Нова Зеландия има обширна история, отразяваща наследството както на маорите, така и на първите заселили се европейци. Паметниците и съкровищата на коренните жители, някои от които датират от повече от 1000 години, силно контрастират на колониалните сгради. Накратко, битието на страната започва с полинезийците, които са първите, откриващи и заселващи островите. През 1642 г. първият от европейските изследователи - Абел Тасман от Нидерландия, достига до Нова Зеландия. След като скицира частично бреговата линия, той я напуска, без да има възможността да стъпи на брега. Над сто години изминават преди пристигането на следващите европейци – през 1769 г. Джеймс Кук, британски изследовател, и Жан Франсоа, командир на френски търговски кораб, пристигат едновременно там. От края на 1790 г. нататък китоловци, търговци и мисионери пристигат и се заселват по крайбрежието. Слага се началото на междуплеменни войни.
Слуховете за френски планове за колонизация на Южния остров ускоряват действията на британците за присъединяване и последваща колонизация на Нова Зеландия. Маорите - местното население на островите - подписват договор с британците на 6 февруари 1840 г., известен като договора Уайтанги. Последващото вливане на европейски колонизатори довежда до бурния период на Новозеландските войни, които продължават от 1843 до 1872 г. и завършват с разгром на местното население.
През 1901 г. Нова Зеландия гласува против присъединяването си към Австралийския съюз, а вместо това през 1907 г. решава да промени статуса си от колония на доминион, запазвайки връзките си с Метрополията, на чиято страна участва и в двете световни войни. В първоначалните етапи на Първата световна война новозеландските войски завземат Западно Самоа от Германия и островите остават под опеката на Нова Зеландия до обявяването си на независимост през 1962 г. Страната участва във Втората световна война на страната на Съюзниците, главно на Средиземноморския и Тихоокеанския театър.
Нова Зеландия е независима държава в рамките на Общността на нациите. Макар че по конституция държавен глава е английският монарх, той не играе активна роля в управлението на Нова Зеландия. Тази роля се поема от нейния парламент.
