Релефът на Финландия е зает в голямата си част от равнини, най-вече на юг. Над 1/3 от площта ѝ е под 100 m н.в., а останалите близо 2/3 – под 200 m. Централната част с многочислените езерни котловини (т.н. Езерно плато) е ограничена от юг и югоизток от възвишението (рида) Салпауселкя, от север и северозапад – от възвишението Суоменселкя, а от изток – от Западнокарелското възвишение. На север и изток са съсредоточени възвишения с височина 400-600 m, като най-голямото от тях е Манселкя. На северозапад в пределите на страната попада малък участък от Скандинавските планини с максимална височина връх Халтиатунтури 1328 m. Покрай бреговете на Балтийско море са разположени хълмисти крайбрежни низини.
Като цяло релефът на страната е силно заравнен. Важно значение за формирането му е имал плейстоценският ледник, покривал територията на цялата страна. Под негово влияние са преобладаващите повърхностни моренни наслаги, широкото разпространение на хълмисти форми на релефа, както екзарационни: овчи хълмове, къдрави скали, така и акумулативни: моренни равнини, озови ридове, ками, друмлини, а също и обилие от езерни котловини.
