Релефът на Нова Зеландия е предимно планински. Повече от 3/4 от територията на страната се намира над 200 м над морското ниво и се заема от планини, възвишения и хълмове. Низинни участъци са разположени покрай брега на океана (низината Саутленд на Южния остров) и по долините на реките. Северният остров е по-слабо планински, като в централната му част се намира Вулканичното плато, където много силно се проявява сеизмична, или земетръсна активност. Годишно на острова се случват 100 – 200 земетресения, има действащи вулкани (Руапеху, 2796 m, Нгаурухое, 2291 m, Таравера, 1111 m и др.), гейзери и горещи минерални извори.
По цялото протежение на Южния остров се простира планината Южни Алпи, като нейната средна надморска височина е над 2000 м, а най-високата й точка е връх Кук (3764 м). Западните им склонове, спускащи се към Тасманово море, са къси и много стръмни, а източните полегато се спускат към най-голямата в Нова Зеландия Кентърбарийска равнина.
Климатът на Нова Зеландия е разнообразен. Той е субтропичен на Северния остров, до прохладен умерен на юг и в централните региони на Южния остров. В планинските райони преобладава алпийският. Планинската верига на Южните Алпи разделя страната наполовина, като прегражда пътя на предимно западните ветрове и дели острова на две климатични зони. Западното крайбрежие на Южния остров е най-влажната част на страната, докато източната, която се намира едва на около 100 км от нея, е най-сухата.
Източноавстралийското течение, преминаващо през Тасманово море между Австралия и Нова Зеландия способства за това климатът на източното крайбрежие на Австралия и западното на Нова Зеландия да бъде по-топъл и влажен и вместо субтропичен, климатът в тези райони придобива тропичен характер. На голяма част от територията на Нова Зеландия нивото на дъждовете варира в рамките на 600 до 1600 мм на година. Те се разпределят относително равномерно през годината с изключение на по-сухия летен период.
