Life is Beautiful
Виждам го във всякакви класации, не го бях чувал до този момент. Италианското кино ми е малко странно. Гледал съм неща, но не мога да кажа, че са ми останали в главата. Пробвал съм да гледам Бертолучи, не можах да го издържа. Бъд Спенсър не знам дали го броим за италианско кино. Несъмнено имат културни постижения в жанра, просто не знам откъде да започна. @uncleG @WereWolf Споделете малко повече.
The Game
Много се колебаех дали да не го сложа на първо място. До ден днешен ми е забавно да го пускам на хора, които не са го гледали и да им гледам реакциите. Първия път като го гледаш е адски забъркано и емоционално. Целия филм прекарваме заедно с героя на Майкъл Дъглас и виждаме всичко през неговите очи. Слоевете конспирация и умопобъркващи събития. Мога само да го определя като пристъп на шизофрения, който се случва наистина. Второто гледане също е страшно готино, защото изплуват една камара детайли, които не си забелязъл първия път. Този филм и може би Sixth Sense започнаха някакъв тренд на плот туистове и изненади във филмите. Появиха се неща в същата жилка, примерно се сещам за Wild Things (плот туистове и Дениз Ричардс по цици). Даже съм гледал някакъв руски римейк на The Game, само че милионера го забъркаха, че пътува назад във времето и се връща в СССР. Въобще, за мене е пълен шедьовър оставил културен оитпечатък. Няма да разказвам сюжета, в случай че някой не го е гледал.
As Good As It Gets
Имам страшно смесени чувства на тема този филм. Гледал съм го над 10 пъти, по едно време ми беше любимия филм. Сега като го гледам ми е адски еврейски и субверсивен, чак не се издържа. Показва хората като някакви атомизирани единици, които се разминават като два кораба в мъглата и само от време на време се вижда някой друг фенер. И естествено системата (представена чрез здравната система на САЩ) е виновна за всякакви несполуки, не лошите избори на героите. Същият режисьор прави Terms of Endearment, който е подобно субверсивно лайно.
Политиката и философията на страна, експертно направен филм с почти перфектна актьорска игра. Никълсън играе циничен гъз с OCD, който се сприятелява със съседа си по неволя. Съседът е художник и педераст, който е разорен, след престой в болницата, защото нахлуват в апартамента му и го пребиват. Хелън Хънт е самотна майка и сервитьорка, която се забърква в простотиите на Никълсън. Има страшно много култови сцени и реплики, героите са изследвани много подробно. Тримата имат зверски добра химия. Хънт даже мисля, че печели Оскар за най-добра поддържаща актриса за този филм. Адски интересни герои, сюжетът също е сравнително силен.
