Кефи ме как още не са гласували двама човека за един и същи филм. 😄
The Lost World: Jurassic Park
Вярвайте ми, помня много неща от първия Jurassic Park, даже и от Jurassic Park 3, който гледах на кино и не съм гледал от над 20 години. Този съм го гледал на кино също и повече не съм си го пускал, нито съм се сещал за него. Може би изводът е, че без професор Грант ми е скучно.
Breakdown
Не съм го гледал, но съм огромен фен на Кърт Ръсел и ще го сложа в списъка, даже на базата на обложката само. Чакам @baikiro за по-обстойно ревю.
Tomorrow Never Dies
Позабравен Бонд филм от серията с Броснън. Златното Око си е култажът, както и последният филм с него, Die Another Day, другите два са някакси пренебрегнати по мое мнение. Имаше някакви безумни за времето си сцени, като управление на кола от мобилен телефон, но в момента са близко до реалността.
Starship Troopers
Огромен фен съм на книгата, а нямаше да прочета книгата няколко пъти, ако не бях гледал филма над 10 пъти и не бях ровил в историята му. Двете са коренно различни, но уникални по свой начин. Веерховен вижда книгата на Хайнлайн като някакъв крипто-фашизъм и придава фашистки елементи на Федерацията. Дори голяма част от униформите им са нацистки, като най-много се набиват на очи гестаповските униформи на психологическите офицери. Самият Веерховен е преживял нацистката окупация на Холандия, така че донякъде го разбирам и разбирам какво е целял с филма - показването на това как войната обезличава и създава култура, в която оцеляват изкуствените и пластмасовите повърхностни индивиди. До тук на теория. На практика, филмът се е получил нечовешки култаж и е много инстинктивно за повечето хора да се кефят на Федерацията, въпреки намеренията на режисьора. Войната срещу буболиечките е представена на някакво максимално насилствено ниво, граничещо с абсурдното. Политиката във филма също не остава на заден план като нелепост. Всичко е почти анимационно, но някакси работи и всеки път като го гледам, успявам да преживея всичко с героите. Култовите моменти са буквално един след друг. Има страшно много реплики, които се цитират и от които се правят мемета и до ден днешен. Двете неща, за които се сещам на прима-виста са "Do you want to know more?" и "It's afraid". Другото, което ме кефи, е че филмът използва CGI, но заради невероятния стил на Веерховен, нещата изглеждат правдоподобно дори и в днешно време. Страхотен, страхотен филм, забавен на моменти, тъжен в други, но никога скучен.
Малко и за книгата. Робърт Хайнлайн по принцип е либертарианец и тази тематика влиза в голяма част от книгите му. Starship Troopers, обаче точно наобратно, работи някакси като любовно писмо към въоръжените сили и идеалите на републиката, била тя американската или римската. Самият Хайнлайн е служил във флота и зараждащите се анти-военни нагласи по него време (мисля, че книгата е писана 50-те) го карат да я напише. Разсъжденията на тема как трябва да работи и да е организирано обществото, какво точно е морал, лична срещу колективна отговорност са представени по много достъпен начин чрез израстването на главния герой и спомените за учителят му по История и Морална Философия. Отделно има страшно много елементи от научната фантастика, които се зараждат в тази книга. Механичните костюми, които после виждаме в неща като Warhammer, или капсулите от Helldivers идват точно от там. Светът е доста, доста развит и като представи за живота на самите герои, и като някакви дребни неща. Примерно главният герой отначало иска да стане пилот, обаче после разбира, че повечето пилоти са жени, защото са по-добри в мултитаскинга. Отделно трябват някакви нереални познания по математика, в което той е много слаб. Затова го пращат и в пехотата. Общото между филма и книгата са няколко имена- Джони Рико, Радчек, Флорес, Кармен, Зим и малко от света, примерно буболечките. Но до там се изчерпваме. Горещо препоръчвам да изгледате и филма, и да прочетете книгата. Има и аудио версия с ефекти и гласове, правена от някакъв болен фен. Слушал съм я повече от веднъж.
Jackie Brown
Не-Тарантиновски Тарантино филм, ако мога да го определя така. Единствената му колаборация с ДеНиро. Интересно ми е защо не са работили никога пак. Знам, че е по книга и е бил ограничен в сюжета. Някакси главните герои, не ми изпъкваха на преден план. По ми бяха интересни героите на ДеНиро, Самюел Джаксън и Крис Тъкър даже (лол). Пам Гриър и Робърт Фостър някакси просто бяха там, а накрая се оказа, че всичко се върти около тях. Изпипан филм, но адски странен, особено като за Тарантино и затова не го сложих в класацията.
Scream 2
Не помня нищо след първия Scream, който си е култаж. Гледал съм го, даже май и трета част съм гледал, но някакси все усложняваха и усложняваха историята с реткони и тъпотии. Може би това е била и целта, защото оригиналният филм е някакво сране по всички хорър тропи. А каква по-добра хорър тропа, от това, да направиш филм с 10 части и да ретконваш всичко, за да се връзва?
Face Off
Изяждам се от яд, че не съм го гледал скоро, за да мога да напиша нещо повече за него. Помня една много гнусна сцена, която включваше хавлия и пура. 😃 Другото, което ме изненадва е, че @baikiro не го е включил в класацията си.
