Изчаках да мине малко време, да ми отлежи цялото изживяване в главата. Не знам дали е защото го гледах с останалите от форума, но скоро не съм се забавлявал толкова на кеч шоу. Особено при положение, че беше 6 часа и го изгледах почти от-до. Не хванах само мачът за Trios титлата и не смятам да си го пускам отново. Всичко в WWE в момента ми е свръх продуцирано. Всеки ентранс е по 100 часа, залите са излъскани, реклами простотии. AEW се бяха бръкнали за продукция, но някакси не беше прекалено. Имаше готини ентранси - Оспрей, Кени Омега, Тони Сторм, но всеки беше уникален и определно не бяха снимани по един и същи начин.
Ще напиша малко и за проблемът ми с AEW. Гадно ми е за Adam Cole, човекът. Със сигурност му има нещо, което не му позволява да качва мускулна маса. Сега излезе нещо и за сътресения, абе, лоша работа, не го пожелавам на никого. Дано да се оправи бързо. От друга страна се радвам, че няма да ми загрозява екрана известно време и да мята някакви хора два пъти по-големи от него. Същата е ситуацията с Бъксовете, пигмеи като Дарби Алин и всякакви други подобни недоразумения. Не искам много от един кечист, няма нужда всеки да е два метра и 130 кила животно на зоб. Просто искам да изглеждат все едно могат да набият някого. При Бъксовете е същата работа. Суърв ако цапне някой от бакшишите наистина и ще купуваме цветя. Пънк нищо чудно, че ги ошамари и двамата, а той самият не е някакъв огромен изрод. Просто ми се иска да спрат с тия простотии и да минем на някакви по-правдоподобни сблъсъци. Елементите са им там, само трябва да спрат да букват любимците на r/SquaredCircle и всичко ще се оправи.
Men's Casino Gauntlet Match - като чуя гаунтлет и си мисля, че трябва да е нещо като това, което се случи на Raw тази седмица. Идеята на AEW е по-скоро Royal Rumble мач, който завършва при туш. Беше ми забавно, 90% от хората, които се завърнаха не ги бях чувал. Изкефих се, че MJF победи, просто ok мач и нещо, което не бях виждал преди.
AEW TNT Title Four Way Match - ниската точка на шоуто. Сякаш бяха изсмукали въздуха от стадиона и цялата публика стоеше и гледаше тъпо. Мач с 0 хийт. Дано поне да направят нещо интересно с Дъстин като шампион. Флечър заслужаваше много повече според мене.
Swerve Strickland & Will Ospreay vs. Young Bucks - топ букинг. Не е било отдавна да съм виждал нещо толкова експертно. Но аз съм минал през ерата, където отборните титли значеха нещо и отборният кеч беше нещо по-специално. Отборът не са просто двама добри сингълс кечисти. Отборът е добре смазана машина, която мачка всичко по пътя си с отборна игра. Говоря в кейфейб, естествено. Навремето примерно ако сложиш двама мейн евентъра срещу отбор, мейн евентърите виждаха зор и цялото нещо или завършваше със загуба за тях, или с прецакан финиш да ги държат силни. Но кеч логиката се поддържаше. Тук видяхме същото нещо и съм адски впечатлен, защото не съм го виждал отдавна. Суърв и Оспрей ядоха бой до последно, но някакси спечелиха. Правилен победител, Бъксовете няма да са евп-та, ако може да ми изчезнат от екрана ще съм доволен на макс.
Women's Casino Gauntlet Match - пак не знам никоя от женските, които се върнаха/дебютираха. Готино мачле отново, както и мъжкото. Атина заслужава победата от това, което видях предната вечер срещу ГРЪМ РОЗА. Иска ми се да я промотират повече като някаква машина 65-0, но да видим.
AEW World Tag Team Title Three Way Match - мачът ми хареса, но прецакването на Крисчън и завръщането на Едж ми дойдоха малко отникъде. Едж си изчака музиката и фойерверките, преди да спаси неговия човек. Даже стоя и надъхваше публиката. 😄 После вика "go find yourself". Яко кринджак. На @baikiro горещо му препоръчвам този мач, защото общо взето се състоеше от това как Лашли и Шелтън размятат инди скакалци като възглавници.
AEW Women's World Title Match - изживях го доста емоционално. Не харесвам Моне, защото образът ѝ е много насила тикан и не получава кой знае какви реакции. От друга страна не мога да ѝ отрека таланта и предполагах, че ще спечели. Имаше един момент към края вече, където Тони се надигна от нещо голямо и си викам "мамка му, Тони може и да има шанс". И наистина така стана. Страшно много обрати и маркнах здраво на победата на Сторм. Тони се превръща в легенда малко по малко, нямам търпение за враждата с Атина.
AEW Unified Title Match - изкефих се на мача, но според мене се пазиха и враждата няма да свърши тук. Или ще гледаме Окада и Ибуши, или втора част на този сблъсък, или и двете. Намесите на Калис не ми развалиха мача, но можеше да минем и без тях. По-скоро го показаха като емоционално инвестиран, отколкото като чийтващ мениджър. Направиха си силен strong style мач, може би трябваше да им дадат още 5-10 минути. Не съм им гледал другите неща, но вече са на години. Така или иначе бях много впечатлен от видяното.
AEW World Championship Match - някои спотове ми бяха малко на кантар. Пироните си бяха яко фалшиви, даже се виждаше как се гънат. Но общо взето се хващам за дребни неща. Големите моменти ги уцелиха както трябва. Всичките намеси, сик бъмпове, появата на Суърв, накрая Моксли превъртя и отиде за титлата, все едно вади ебати страшното оръжие. За финишът сте изписали много, няма да повтарям и аз, беше си кино. Доволен съм, че го гледах и преживях всичко с тях. Силен завършек на слабичка история. Мачът ще си го пусна втори и трети път, най-вероятно.
yuliyan40 Това е идеята на кеча - да се разкаже история чрез мачовете, а не мачовете да остават на заден план и на практика да служат за филър
Не е точно така, но съм съгласен, че в момента във федът нито едното, нито другото им е ясно. Мачовете излизат едни механични и няма много история в самите тях, а и зад тях. По принцип билдът към един мач трябва да отговаря на въпросите "кой се бие?" и "защо се бият?". Мачът трябва да даде логични отговори на "кой печели?", "защо печели?" и евентуално да загатне какво следва. В AEW се справят много добре със мачовете, а някои истории са попадения, други са пълен минус. Но е факт, че виждам кеч истории и логични завършеци, а не двучасова реклама за следващата двучасова реклама, което само ме радва и ме кара да продължавам да гледам.