Истинско забавление. Отдавна не бях така хайпнат за Pay-Per-View, определено си заслужаваше гледането. Получи се и забавно watch party в чата.
Половината от шоуто си беше mid, честно казано. Не беше някаква трагедия, пък и е нормално някои мачове да не са нещо особено. Всички чакахме последните три сблъсъка. Е, последните четири се оказаха топ.
Маркнах при излизането на Roderick Strong. Killswitch Engage rulez. А и самият той е прекрасен кечист.
Отчитаме приятния момент за Dustin Rhodes, въпреки че на всички финишът ни се стори слаб. През цялата си кариера е бил третиран зле, така че нямам нищо против да се порадва на кратък рейн. Кофти за Fletcher, но е ясно, че неговият момент ще настъпи в близкото бъдеще.
Swerve Strickland & Will Ospreay vs. Young Bucks - приятен мач, който леко събуди публиката. Ясно беше, че ще се разчита на спотове. Имаше ги, получиха се. Предвидими победители, но в случая бе направен правилният избор, така че не е проблем. Имайки предвид, че не бях инвестиран кой знае колко в тази история, като цяло съм доволен.
AEW World Tag Team Title Three Way Match - изненадата на вечерта. Уж трябваше да служи, поне според очакванията, за почивка преди трите главни мача, пък си избухнаха. Bailey се спука от спотове. Lashley по едно време ги размята, а и от нищото Shelton впечатли с мощ. Въобще не изглеждат на годините си тези двамата. Все още спокойно могат да са singles кечисти, но химията им в отбор е страхотна, а като добавим и MVP, то това е един перфектно сформиран stable. Не знам защо WWE не искаха да ги използват. И тримата са уникални в изграждането на качествен character work. Впоследствие се случи и (донякъде) изненадващ turn срещу Christian, който пък доведе до завръщането на Cope. Развият ли правилно историята, то с лекота могат да ми привлекат вниманието.
AEW Women's World Title Match - нищо при жените в WWE понастоящем не ми се струва кой знае колко интересно. Може би в NXT от време на време някои единични сегменти ми грабват окото, но нищо не ме надъхва да изгледам цял мач. Докато сегментите на Mercedes в по-голямата си част не ми допадат, мачовете ѝ доставят. А Toni Storm е най-завършената кечистка в момента. Не само заради безспорните in-ring умения, а защото когато ѝ се получи дадено промо, то наистина е уникално и запомнящо се. Именно заради това се радвам, че се оказа победителка. Напълно заслужено запази. Самата битка си беше вълнуваща. Може би повдигането от трите Piledriver-а ми бе малко в повече, но пък няма да лъжа, че самото им изпълнение ме надъха. Показаха добра техника, постепенно вдигнаха темпото и перфектно си структурираха мача.
Winner Takes All Match - мач, който ме остави със смесени чувства. Нямах усещането, че вървят към приключване. Изглеждаше ми, че тепърва набират скорост, а изведнъж Okada си тръгна като победител. С лекота можеха да направят едни по-силни финални 5-10 минути. Нуждаеха се от още време просто. Ясно ми е какво целяха като история, но намесите на Don Callis загрозиха нещата. Една намеса от Ibushi, която да го премахне от сметките + допълнителни 10 минути на малко по-високо темпо щяха да превърнат този мач в абсолютна класика, не се и съмнявам. Положителното от цялата ситуация е, че си оставиха вратичка за още една финална битка, което може би и бе идеята. Надявам се да е така. Хубавото е, че външни намеси няма да бъдат допускани в бъдещите мачове на Okada като шампион, което ще означава, че при нов евентуален двубой помежду им Don Callis няма да е фактор. Като цяло това бе най-слабият им мач, но не бе слаб. Просто приключи в момент, в който сякаш бяха готови тъкмо да избухнат.
AEW World Title Texas Death Match - рядко терминът "absolute cinema" ми се струва като приложим, но тук може да се използва без проблем. Епичен край на две истории: едната на Jon Moxley като главния злодей в компанията, другата на Page като преследвач на златото. Първата история си беше бая несполучлива цялостно, няма какво да се лъжем, но завърши по фантастичен начин. Твърдях го и преди All In, сега мога да споделя това си твърдение с още по-голяма увереност, но Jon Moxley още е способен да бъде голямо име, важното е да се разкаже правилната история. Това и се случи тук. Отчитаме, че мачът наистина бе брутален. Кръв колкото щеш, което си бе задължително. Всичко друго щеше да е разочарование. Отчитаме overbooking-а, което обикновено не ми допада, но разликата от Bloodline rules-а на Манията е, че нито мачът разчиташе на намесите, за да достави нещо стойностно, нито се пускаха песни, за да се хайпне публиката фалшиво, нито липсваше логика при появите на кечистите. В най-лошия случай просто не попречиха, но на мен си ми допаднаха както появите, така и изпълненията от Moxley и Page. При завършека на мача настръхнах. Не съм виждал подобно селване на паника. Jon Moxley превърна победата на Adam Page в легендарна. Момент, който можеше да бъде само приятен се оказа иконичен. Напомни ми на онази сцена от филма за Hulk през 2008-ма, когато Hulk използва верига, за да се справи с Abomination.
Забавянето преди tap-ването е детайл, който не се коментира тук, затова се чувствам длъжен да го спомена. Това, дами и господа, е storytelling. Тези 2-3 секунди казват повече, отколкото безсмислено крещене в лицето на съперника по време на мач. Това е идеята на кеча - да се разкаже история чрез мачовете, а не мачовете да остават на заден план и на практика да служат за филър. Смарковете на една конкретна федерация отказват да го проумеят това поради някаква причина. 2025-а сме и някои се чувстват длъжни да се ограничават до продукта на една корпорация, когато има изобилие от вълнуващи истории и мачове отвъд нея. В този форум има потребител, който каза, че "това не е кеч". Съвсем сериозно написа "изглежда ужасно, все едно искат да се убият". Проблем му е, че в DEATHmatch се случват брутализми. Не знам кое точно за него е кеч, но за мен подобни стипулации абсолютно имат своето място в света на кеча. Даже смятам, че са нужни. Фен съм на екстремния кеч, стига да не се случва всяка седмица. А когато към него се добави стойностен storytelling, то тогава няма как да не маркна. Последен детайл, на който трябва да обърна внимание - side plate-овете на титлата. Все още са тези на Bryan Danielson. Титлата буквално не е виждала светлина откакто попадна в Moxley. Това направи успеха на Page още по-сладък. Вече се установи като лицето на AEW. Още не съм видял и един негов хейтър. Превърна дори и мен във фен.
Pay-Per-View, което събуди страстта ми към кеча. Да, зяпам тук-там с малко повече интерес, но преди около 24 часа изпитах емоции, които отдавна не бях усещал. Ще следя случващото се в AEW с огромно любопитство. Браво на Khan, че се стегна. Траекторията на компанията окончателно е в правилната посока вече. Не трябва да изпуска натрупаната инерция. Точно сега е длъжен да натисне газта. TKO и WWE не си помагат хич с решенията, които взимат. В краткосрочен план няма как да ги бият по рейтинги, но могат поне сред diehard феновете да спечелят, което е начало.
