Жалки, жалки опити да хвърлите мене и Ивица под влака. Има две завещания, дъртият ги пиеше тия хапчета от дъжд на вятър. На кого може да е завещал земите, освен на най-верните му мазняри Януари и Нивелин, които най-много се бяха присламчили към него. Като жадни въшки смучеха от живителните му сили, докато не го отрепаха, за да му вземат всичките земи, пари и прочее. Изсмукаха го, гадовете! До край! А какво остава за мене? За брат ми? Едно голямо нищо! Бедност, мизерия и долно съществуване очакван Гюлю и Горун Вихрониеви... Тежки времена, тежки...
