До момента основно описвах лошите игри на които попадам, но те нямат брой и чет, заради това променям тактиката и ще ви разкажа за игрите, които ми харесаха в този пост:
Emotoinless: The Last Ticket - 7/10. Тази игра е вдъхновена от творчеството на Лъвкрафт. Космическият хорър и тежката депресия струят отвсякъде в тази игра, където неочаквано основното поле на действие е в изоставен лунапарк, обвит в мистерия. За пръв път след толкова изиграни игри попадам в работещ хорър парк с атракции, които мога да изпробвам. Особено ме впечатли влакчето, което те пренася в друг свят, вдъхновен от мрачните кошмари на известния автор. Историята е прилична, бащата на главния герой го изоставя в ранна детска възраст, за да гони кариера, създавайки налудно парк по средата на нищото. Изпаднал в тежка депресия от постоянните си провали, той търси помощ от своя син след толкова години. Но дали историята е точно такава? Пропаднал ли е бащата или е под влиянието на някое свръх старо божество? Изоставил ли е наистина своя син? И какво се крие под този увеселителен парк всъщност? Това ще можете да разберете, ако отделите два-три часа от времето си и изиграете играта. Тя не е трудна, има някакви пъзели, които общо-взето са лесни, но основният проблем е, че е много мрачна - в буквалния смисъл, през половината време не е ясно къде вървиш и можеш да объркаш посоките, което предполага удължаване на играта. Мен дори ме заболяха очите докато стигна края.
The Lightkeeper - 8/10. Напоследък изскочиха сякаш от нищото 4-5 игри, в които играчът влиза в ролята на пазач на фар на самотен остров. Да, всички са нискобюджетни хоръри и не стават за нищо, освен този. Той впечатлява с полирана графика и интересна история, която не просто се съсредоточава върху прокълнат остров и злокобен фар, а и върху миналото на пазача, който има на своята сметка дузина скелети в гардероба. Интересно е да се проследи моралното разложение на основния персонаж комбинирано с бавното тотално полудяване у същия. Много препоръчвам играта, не е трудна и е линейна, дълга е около час и половина. Даже бих я записал цялата за форума и канала му, ако имате интерес драснете. Единственият по-голям минус е джъм скеровете, но се преживява. Има и няколко бъгове, но нищо което да счупи сериозно играта.
Titan Station - 8/10. За пръв път срещам свястна игра, в която си програмист... така де, нещо като програмист. Работата на главния герой е да свързва сървъри, да включва кабели, да рестартира системи. Само че разбира, че изкуственият интелект е превзел космическия кораб, на който работи и е избил почти всички хора. Как може да бъде спрян и заблуден той? На кого да се довериш - говориш с хора по радиостанцията, но това хора ли са наистина или други аи-та? И изобщо...ти самият човек ли си или проектиран робот? На страната на кои ще застанеш и как можеш да бъдеш абсолютно сигурен в нещо? Мистерията се заплита сериозно и се разплита в рамките на 2-2 часа и половина, в зависимост от това как се справят с пъзелите на матрицата(не са кой знае колко трудни за мен, но не са и съвсем лесни като тези от предходните игри).
Radiolight - 8/10. Отново мистериозна хорър игра, в която поемате нестандартна роля - този път сте рейнджър в парка. Дете се е изгубило и всички започват да го издирват, в това число и вие. Но с времето се оказва, че и ваши колеги изчезват безследно, както и спасителният отряд от доброволци. Има нещо гнило в картинката... времето в парка сякаш тече по различен начин или иначе казано, голям времеви парадокс се е заформил там. Освен всичко и култът Ороборос прави жертвоприношения в отдалечена пещера. Не стига това, но и Еленът от Роблокс платформата е тук и пак краде деца. Какво би могъл да направи един геймър, въоражен само с едно мижаво радио? Играйте и ще разберете сами, останах впечатлен от тази игрица, подобно на другите описани в поста, тя също се минава за два-три часа в зависимост от темпото ви на придвижване.
Season: A letter to the future - 8.2/10. Тази инди игра успя да ми влезе в топ 30 на най-добрите игри, които съм играл, най-вече заради посланието ѝ. На практика геймплеят е повече от опростен и се обикаля основно през една огромна долина, където героинята спира и прави скечове, изучава вярванията и нравът на местните, прави снимки и аудио записи. Тя решава да напусне своя дом и да се отправи на пътешествие към непознатото, без да знае какво ще и донесе това. Срещите ѝ с хора по пътя променят нейния мироглед, но също така и тя влияе на околните. Едно красиво пътешествие, което те кара да опознаеш себе си през очите на другите, поемайки рискове. Играта е малко по-дълга от останалите, защото е трудоемко да минеш отвсякъде и да попълниш лексикона си изцяло, но се минава за 3-4 часа. Като минуси трябва да изтъкна, че я правят канадци и главната героиня е чернокож зубър, в играта има всякакви политически коректни персонажи - дебелаци, гейове, междурасови двойки и откачалки, но някак всичко това е притъпено умело от сюжета.
