За тази класация ще кажа само, че съм гледал всичко, което съм класирал, просто не съм го гледал особено скоро. Нямах много време и се надявам да изгледам поне нещо, докато излиза. От нещата, които съм гледал и списъците в IMDB, 1992-ра е година на зверски добри комедии. Чисто лично мнение, по-сериозните филми като Reservoir Dogs, Dracula и т.н. за мене имат разочароващи страни и не съм ги класирал никъде.
The Hand That Rocks the Cradle - За пръв път го чувам, дано @baikiro да сподели малко повече.
Death Becomes Her - само като видим замесените хора, Голди Хоун, Мерил Стрийп, Брус Уилис, Робърт Земекис, става ясно, че дори на хартия, филмът има огромен потенциал. На кратко, става въпрос за черна комедия, в която две жени изпиват вълшебна отвара и стават безсмъртни. Брус Уилис май изневеряваше на двете една с друга, не помня точно. Но общо взето следват убийства и възкресявания по най-невероятно начини. Уилис не е в типична за него роля, но се справя страхотно. Мерил Стрийп е играла и в други комедии, но според мене също е нетипична за нея роля. Голди Хоун е добра в повечето си филми и тук все още е красива и може да играе. Силна комедийка в стила на неща, които излизат по него време (примерно Бийтълджус няколко години по-рано).
Army of Darkness - след успеха на почти аматьорския Evil Dead и римейка с по-висок бюджет Evil Dead 2, които са си чисти хоръри и революционни за времето си, идва Army of Darkness. Филмът отива по-скоро към хорър-комедия. Аш минава през портала и се озовава в средновековието, където също има проблем със злите мъртви и некрономикона. Там се изживява като неохотен герой и се изправя срещу армията на тъмнината. Влизаме в територията на пълен абсурд, където човек с бензинова резачка вместо ръка и помпа в другата става средновековен герой, но някакси цялото нещо работи. Филмът на Рейми с най-висок бюджет до него момент може би и ролята на живота на Брус Кембъл. Има си всичко - екшън, лафове, ефекти, простотии. Като го гледам и ми е напълно ясно защо са дали Спайдермен на Рейми толкова години по-късно. AoD събра и много хейт през годините от фенове на първите два филма, но на мен лично ми е любимият от трилогията. Отделно има заснети два края, като разбрахме чак след 20 години кой е бил каноничният такъв в последвалия сериал Ash vs. Evil Dead. В заключение, хвърлете му едно око, дори и да не сте гледали първите два филма. Няма да се излъжете.
