uncleG Със сигурност в средата на деветдесетте не имало друг такъв хокей фен като мене - дето не е гледал една минута от тоя спорт през живота си, но за сметка на това размазващ се от кеф само при идеята за това.
Хокея много ме кефи като концепция, защото има всичко в него - и умения, и побоища. Наскоро гледах този документален и се спуках от кеф. Даже има връзка с кеча, ебати яката история е това. Нереално зарибителен спорт и куриозите надхвърлят почти всеки друг спорт.
Що се отнася до филми, ако не си гледал Slapshot с Пол Нюман, поправи веднага тази грешка. Ако ме питат за един и само един хокеен филм, ще кажа него без да се замисля.
Да не съм напълно офтопик, ще ме намразите след това, но съм фен по-скоро на първия "Сам вкъщи". Вторият има прекалено много гимици за мене. Че отиде в Ню Йорк, чак срещна същите дебили. Вече ме изкарва от филма. Първият си ходи добре по границата между "правдоподобно" и "анимационен филм с реални хора", успявам да си затворя очите за много работи и да се забавлявам.
Дракула на Копола никога не ме е кефел. Киану не е за тая роля и акцентът му е ужасен. Декорите и костюмите са ми по-скоро странни - от бронята му до грима като е вампир. Гари Олдман е на ниво както винаги, но нещо все ме дразни в този филм, не знам. Също така, Bulgaria mentioined, минават през Варна накрая.
Medicine Man за пръв път го чувам, плакатът изглежда абсурдно. 😄 На хартия иначе изглежда добре. Ще се радвам @Vasko да разкаже малко повече.
