Мислех да пиша някакво по-пълно ревю, но сте уцелили интересни теми за размисъл, така че ще се включа тук.
THE ENEMY Историята не е лоша, все пак е базиран по Кормак Макартни и наистина са се постарали да изградят много натрапчив хийл образ, може би прекалено натрапчив. Но ми се искаше да видя повече дълбочина, като типичния филм на Коен брадърс, важно е настроението, което за някои работи, за други не.
baikiro За мен си има доста дълбочина основно с героят на Томи Лий Джоунс, който е доста философски и самото послание си се казва още в заглавието на филма. Дори този на Хавиер Бардем дава доста неща за размисъл освен това, което виждаме на повърхността от него, че е безмилостен наемен убиец върху което се съсредоточават повечето хора гледащи този филм.
Миналата година четох книгата и мога да кажа, че сюжетът е на 99% същият, даже повечето реплики са 1:1 с книгата. Липсват някои неща, като това, че Шигур работи за някаква странна корпорация, която се занимава и с нелегални неща. Самият сюжет е яко библейски и по-скоро не се съдържа в репликите на героите, а в действията. Героят на Томи Лий Джоунс има донякъде правилни разсъждения, но и той е по-скоро важен с действията си, или с липсата на такива. В книгата (а и във филма донякъде), Шигур е представен като човек, чиито мисли и действия не се разминават. Той е пълен инструмент на извратената си морална философия и няма абсолютно никакъв личностен конфликт в него. Това най-ясно се вижда в сцената му с Уди Харълсън и репликата "If the rule that you followed brought you here, what good was the rule?". По много начини е подобен на ранните светци в християнството, които преодоляват вътрешните си конфликти и влечението си към светското, за да станат инструмент на Бог. С разликата естествено, че Шигур е безмилостен убиец. По този начин може би също прилича на някаква природна стихия пратена от Бог да прочисти света, поради покварената човешка природа. Шерифът има подобни наблюдения в книгата и той служи един вид като контрапункт на Шигур, но в крайна сметка се оказва безполезен. Винаги е няколко дни назад, озовава се на местопрестъпленията прекалено късно и по-скоро разсъждава над това, което се случва.
Друг контрапункт на Шигур, който беше в книгата и не помня, дали е бил във филма е към края. Бел отива да види чичо си, който е ветеран от Втората Световна. Чичо му има някакъв медал за храброст и разказва историята за това как го е получил. Когато бил във Франция, отрядът му се покрива в някаква стара къща, но ги удря немски снаряд. Чичото на Бел по чудо оцелява, намира някаква картечница и успява да удържи позицията, след което немците избягват в гората. Само че нещо го гложди толкова години по-късно и признава на Бел, че не е знаел дали някой друг от неговите хора е жив и просто е избягал след като е държал позицията известно време. Предполагал е, че вероятно ще хвърлят втори артилерийски снаряд. Зарязал е хората си на които дължи "кръвен дълг" по негови думи и това го гложди още 35 години по-късно. Бел го пита дали "той" би направил същото, вероятно имайки предвид брат му/баща си. Чичо му отговаря, че е щял да чака там докато адът замръзне и още толкова.
Тук вече си идва моето тълкуване, че дори и най-доброто поколение в САЩ, служилите във ВСВ, са до някаква степен морално пропаднали, а ако не са, са мъртви. На кратко - няма кой наистина да се изправи срещу природна стихия като Шигур. Като се замисля, всички герои освен Шигур имат някакъв личностен конфликт между добро и зло, правилно и неправилно в душата си и това ги прави тежко некомпетентни да се справят с него. От тази гледна точка, даже сцената с монетата има огромно значение. За Шигур, или трябва да си едно нещо, или друго, няма как да си и двете едновременно и да оцелееш. Между другото, книгата не е от най-обичаните на Макарти и по-скоро я споменават заради филма. Не съм му чел нищо друго, така че не мога да се изкажа по въпроса.
За самият филм каквото и да кажа, ще е малко. Майсторски направен филм от майстори на киното, с атмосфера и чувство за неизбежна смърт зад всеки ъгъл. Актьорите са страхотни, като изключим Кели Макдоналд, която бих сменил със всяка друга актриса, която може да си скрие шотландския акцент. Напълно заслужава първото място.
