Последните три книги които съм чел:
Сътворението - Гор Видал: Действието първоначално ни пренася в Персия през античността, а главния герой е внук за Зороастър, велик пророк на Зороастросмът, което общо взето се води една от първите монотеистични религии и доста наподобява като концепция християнството. Видал е абсолютен чад на тема история и определено е автор който владее историческата фикция. Вселената която описва те потапя напълно, а главния герой освен приближен в двора на персийските владетели, води пътешествия по земното кълбо, които го срещат с личности като Перикъл, Буда, Лао Дзъ, Конфуций, както и куп индийски ексцентрични пророци, чиито имена така и не запомних, но са култови персонажи до един. Какво има в книгата? Много пътешествия и описания на градове и забележителности от древния свят, пътеписи, политически интриги, разсъждения на тема философия и религия, както и чисто човешки взаимнотношения и житейски мъдрости. Много приятно четиво, особено ако някое от изброените по-горе ви е в кръга с интереси. Не е нито сантиментално, нито се опитва да бъде мистично, романът има голяма доза здрава критика върху повечето изложени идеи, а главния герой е практичен човек, който вярва най-вече в логиката. Най-много ми допадна взетата като централна гледна точка на персийците, която като европеец е леко шокираща в началото. За персите тяхната империя е древна и велика, гледат на гърците като на някакви диваци които се опитват да ги имитират некадърно и се занимават с плетене на интриги.
Пътешествието на „Уейджър“ - Дейвид Гран: Дейвид Гран доколкото помня е разследващ журналист, който обаче се е посветил да разнищва някакви исторически случки. Именно заради това самата книга се чете едва ли не като една огромна статия, или поне моето впечатление беше такова. Странно като стил, но много интересно. Самата история на екипажа на Уейджър е супер интересна и контроверсиална. Пратени на обречена мисия да пленят испански галеон натоварен със скапоценности, нашите герои наред с ужасната първоначална организация, трябва да се борят с бури, болести, корабокрушения, както и по между си за своето оцеляване. Бих ги определил като огромни каръци. За капак накрая се случва и метеж в който капитана на кораба бива леко блайндсайднат от част от екипажа, в момент в който спорят кой е най-вероятния път за тяхното оцеляване. И нищо от това не е спойлер, понеже самата книга почва с кратко описание. По-скоро нататък се изследват обстоятелствата и гледните точки на всички участващи, като автора се е позовал на техни запазени дневници, издадена литература, както и каквито други исторически източници и запазени документи до които се е добрал.
Плажът - Алекс Гарланд: Помните ли филмът със същото име на Дани Бойл с Ди Каприо? Да, по същата книга е. Позитивите на филма бяха красиво заснетите сцени и цялостната атмосфера, но историята беше леко бозава и слаба. И все аз бях от онези на които филма по-скоро им допадна. И докато четях книгата бях толкова изненадан в първата и част, че филма се движи като едно към едно с нея, колкото и когато стигнах до втората и осъзнах, че там вече Дани Бойл е написал чисто нова боза, която няма нищо общо с оригиналния текст. Та книгата притежава всички положителни страни на филма, яката атмосфера, култовите герои (доста по-добре изградени дори), психарщината и клаустрофобията на едно утопично общество, почти като описание на експеримент проследяваме реакциите на различни персонажи в критични ситуации и как различни характери реагират по различен начин. Естествено, има много халюцинации, наркотици, едно бавно полудяване на главния герой. Историята тук е в пъти по-добра отколкото във филма, липсват чийзи изпълненията, описанията на случките и това какво се случва в главата на Ричард допринасят много за доброто впечатление от книгата, а Дафи Дък е един от най-култовите персонажи и ще ми остане любим. Изключително силна книга, радвам се че реших да експериментирам с нея. Бтв, Алекс Гарланд е сценарист и режисьор на един друг от любимите ми филми изобщо - Екс Махина. Ако сте фенове и вие на подбна атмосфера, не пропускайте.