STARRCADE Отделно, че да искаш в Дагестан да няма диктатура е все едно да настояваш САЩ да обърнат на монархия.
Аз не вярвам в това. Това е философски въпрос, а не политически. Властта винаги има една единствена цел (и това е по дефиниция) - да остане на власт. Всичко друго е вторично последствие. Откакто свят светува властимащите винаги са се стремели да се покажат като нещо естествено - дали ще е по божия воля, обяснено с термини от народопсихологията, та чак до географските и климатичните особености на даден регион. Винаги, винаги, винаги властта се представя като нещо естествено, нормално и лишено от алтернатива. "Ние сме на власт, защото просто така се върти света, друго освен нас и освен по начинът ,по който го правим, няма как да има".
И това е много любим аргумент на хората, които са привърженици на по-авторитарните модели на управление. Това е оправданието за всичко - "да, имаме диктатор, ама то няма как друго яче. Иначе без него е по-зле, тука хората така са свикнали, регионът е такъв."
Демокрацията и идеята за представителност е в основата си нова концепция (при всички особености исторически - с древен Рим или с пиратските общества и още хиляда подобни примера). И винаги може да се постави като контрааргумент, че досега N на брой години не е имало такава, така че няма как. И Франция, и Англия и целият запад не винаги са били демокрация. И там е стоял тоя аргумент - тука няма как. Казваш Щатите - ами те са потомци на хората, които идват от морнархии. И нещо повече - те са били подчинени, колонии - и там го имало аргумента "как така няма да сте подчинени на кралствата в Европа, това няма как да стане".
Така че винаги, когато някой ми обяснява как няма как в страната Х да няма диктатура - това задължително в основата си е онази любима теза на диктатора - "кой, ако не аз". Всеки народ и всеки човек ТРЯБВА да има правото да избира съдбата си и пътя си. И българите сме доказателството за това - щом ние можем, значи и дагестанците могат. И те са хора, и те имат два крака, две ръце и една глава (па макар и брадата), и те искат най-доброто за децата си, и те искат да живеят по-добре.
STARRCADE В Чечня постигнаха споразумение за определена автономия след два напълно разрушителни конфликта.
Никакви конфликти не бяха, а чист геноцид в най-отвратителна форма и придружен с извращения и изтезания, на които и Хитлер щеше да завиди. И да, напълно съм съгласен, че Чечня е с по-особен статут в РФ, това е добре известно. Но как живеят хората в останалите части на страната, далеч от Москва и Санкт Петербург, любимите витрини на Кремъл? Там не са ли поставени хора на властта в Москва, за които благополучието на местните е последна грижа? Хората в Якутия по-малко хора ли са, та да не заслужават и те нормален живот?
STARRCADE Не е благодарение на разпадането. Руснаците нямаха пари да ни издържат през 89-та и общо взето ни подариха на Запада,
Е, тъй де, то едното води до другото. Но тук стои аргументът, че всички страни на Балканите можеха да поемат по нашия път, но това не се случи. И сега виждаме къде сме ние и къде са Румънците, и къде са страни като Сърбия, Македония, Албания ... И има причина ние да ходим там на евтиното, а не обратното.
А разпадането на СССР е апогей на "неработенето" на режим, при който властта не се сменя. И това съм го коментрирал много пъти и отново не е свързано дотолкова с политика, колкото с човешката психология. Властта променя човека и то не към добро. Много малко примери (потвърждаващи правилото) има, в които някой се задържа дълго време на власт и накрая всичко не се срутва тотално. Любим пример ми е властта на Хенри 7-ми, който завършва в това да харчи парите на целия си народ, за да поддържа шпионските си мрежи, потънал в параноя и страх. Мразя да се ровя в историята, защото тя е много удобна за всичко, но просто го давам като христоматиен пример за това какво се случва, когато няма промяна.
Но извън историята - истината е, че всяко време си има своите нужди и своите разбирания и не може човек от миналото да управлява адекватно едни свят на настоящето. И това е нещо, което виждаме в момента - управялавт ни възрастни хора - Путин, Си, Моди, Тръмп, Али Хаменей ... това са хора, чиито разбирания за живота са формирани някъде далеч назад в 20 век. Колко е хубаво в момента положението - даваме си сметка всички.
STARRCADE Пример ви давам с Казахстан, в който не стига че е имало 0% грамотност, ами не е имало стандартизиран език и писменост, да не говорим дали въобще е имало нация сред тия племена.
Това е твърде романтизирана представа за влиянието на СССР в тези страни - не само Казахстан, но и останалите. Истината е, че е играл тежко руския ботуш и тези старни усещат смазването и до ден днешен. Това, което се е случвало там не е хубаво и не е пример за какво трябва да бъде. Нито пък някой го е правил с цел добруването на хората в тия региони. Това ,че е имало войни и конфликти в регионите - имало ги е навсякъде. Любим прийом на новите властимащи е да представят естествения прогрес на света като тяхна заслуга. В кръга на шегата - преди да дойде демокрацията в България - колко хора имаха смартфони? 😃 .
И да, естествено, че винаги има хаос след смяна на режим. Това също е много любим аргумент - "вие знаете ли какво ще стане, ако го няма шефа". И ние си го изживяхаме тука, знаем. И до ден днешен много хора са убедени, че по байтошово си е било по-хубаво (майната им на цифрите). Но истината е, че никой диктатор и никоя власт не трябва да остава само защото без нея не може и няма как - винаги има как. Тука се връщаме на първия аргумент с властта и едниствената й цел.
Само да припомня, че и след турско тука е имало такива гласове. Това е нормално.
STARRCADE Клетката ни е златна и дават повече трохички, но морална разлика почти няма.
И затова не съм съгласен. Ние не живеем в анархия и си има правила, но идеята за залтната клетка е твърде преувеличена. И отново е честа теза в хората със силен уклон към централизираната власт (тука е редно да се отбележи, че обикновено това е власт, в която те участват по някакъв начин, като любимите ни говорители у нас, които после хоп и от нищото се оказват от другата страна - я в ЕП като един популярен и независим журналист, я в някой президентски проект - като един популярен и дори още по-независим "политолог" у нас 😃 ).
Винаги задавам въпросът "какво не можеш?". И на този въпрос много рядко получавам адекватен отговор. Напоследък стана популярен примера с референдума за Еврото. Да, този референдум по сегашните закони не може да се проведе - факт, противоречи на сключен договор. НО - реално механизъм има и на българите беше дадено точно 7 ПЪТИ в рамките на 4 или 5 години да покажат какво искат. Имахме Възраждане, ИТН, БСП и още вероятно дузина партии, които с удоволствие щяха да направят така, че България да не влезе в ЕЗ и то по най-демократичния и нормален начин - нямаше да поискат доклад и нямаше да се задейства процеса. Ние 7 ПЪТИ не избрахме мнозинство, което да действа в тази посока. Винаги на първите места бяха партии, които заявиха (и то много ясно) накъде ще действат. Всичко друго е политическо говорене.
Така че отново ще попитам - какво не можеш? Буквално всяка една по-популярна теза е застъпена в България от някоя партия и на никоя от тези партии не е отказано участие в политическия процес. Русофили - имаме ги, евроатлантици - имаме ги, за излизане от ЕС или за засилване на присъстивето там - имаме ги. Включително имаме цели партии, които се заявяват за по-авторитарен режим. И всички те участват на избори, представят програмите си, получават ефирно време, имат възможност да говорят навсякъде. Това, че хората не ги избират, е друг въпрос.
И да, има пролеми в изборния процес, но те далеч не са такива, че изборите да не са общите настроения. Купуват се определена бройка гласове, определени региони, но не става въпрос за нещо цялостно.
&&&&
Тук е много важно да уточня нещо. Това са моите представи за живота. Никой не карам да се съгласява с тях, нито пък претендирам за експертност. Отговарям директно на Аркадата, защото се познаваме с него лично, знам, че е много интелигентно момче, че има завидни познания в много области и като политика, и като история (там даже нямам проблем да си призная, че ме бие с много 😃 ) и че няма проблеми да се водят подобни дискусии.
Но когато става въпрос за политика, моите разбирания винаги са били такива - най-важното нещо е животът на обикновения човек и спазването на човешките права. Нищо не може да служи за оправдание те да се нарушават. Никоя власт не трябва да произтича отгоре надолу, а трябва да е обратното. Хората трябва сами да си избират и сами да си носят последиците от изборите. Правилата трябва да важат и за бай Иван на село и за президента. И не - не казвам, че това е така, знам, че ние не живеем в перфектен свят, но казвам, че трябва да се стремим към това, а не да оправдаваме другото с неща като "тука е така, винаги е било така" и прочее. С други думи предпочитам система с грешки, отколкото грешна система.
