Важен белег от японската национална история е самураят. Това е една от четирите основни класи в Древна Япония, а именно: самураи, земеделци, занаятчии и търговци. Самураите са т.нар. защитници на Япония, воини, които живеят според свой неписан закон Бушидо (武士道|bushidō) – път на воина, споменат в края и началото на 16 век в произведението на Цунетомо „Хагакуре“. Важна част от бушидо закона е харакирито, или сепукуто – самоубийствен ритуал, който позволявал на посрамен самурай отново да спечели честта си като премине в отвъдното, където продължава да се води от Бушидо. Белези на самурайското съсловие са двата меча, опасани около кръста на самурая, както и характерната прическа.
Самураите в своето основно начало са били предимно кавалеристи – ездачи на коне, като тяхното основно оръжие били: лъкът или нагината – вид копие с извито острие. Доспехите им били пищни и красиви. Единствен шлемът на самурая бил направен от метал. Бронята, наречена кузане била направена от кожа, лакирано дърво и коприна (за разлика от европейския ѝ аналог). Така самураят в бой бил подвижен и лек. Кузане била съобразена и с климата на Япония, който през определени периоди е влажен.
Като родоначалник на термина самурай се счита принц Ямато, за когото се носят легенди. Силата му била изключителна, както и смелостта му. Именно тези качества са характерни за самурая. Идеализираният образ на самурай включва в себе си готовността да умре по всяко време в полза, защита или по желание на господаря си. Да не изпитва страх, но единствено съжаление, както и да презира силно материалните блага.
Бушидо е неписан кодекс на поведение на самураите в обществото, представляващ сбор от правила и норми за „идеалния“ воин. Бушидо, интерпретирано първоначално като „път на коня и лъка“, впоследствие започнало да означава „път на самурая, воина“ („буши“ – воин, самурай; „до“ – път, учение, способ, средство). Освен това, „до“ се превежда още и като „дълг“, „морал“, което има аналог в класическата философска традиция на Китай, където понятието „път“ е етична норма. По този начин бушидо представлява моралът на самураите, техният морално-етичен кодекс. Този кодекс се основава на идеите за благородството, уважението и вярното служене. Докато тези идеи са представени в книгата "Бушидо - душата на Япония" и са използвани за пропагандни цели през Втората световна война, то за японците от онова време кодексът се е изразявал само в безстрашие пред лицето на смъртта.
И харакири, или сепуку - ритуално самоубийство, включващо разрязване на корема. Облечен в траурна одежда – бяла на цвят, самураят подготвя своя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял и за какво съжалява. После разгърдва дрехата си и разкрива корема си. До изпълнителя на сепуку понякога има свидетели и „секундант“, кайшакунин, чиято роля е да го обезглави в нужния момент, за да прекрати мъките му. Острието е пречистено с вода и обвито в оризова хартия, тъй като кръвта се смята за нечиста. Смъртникът си прави прободна рана, след което – напречен разрез надясно. По желание острието може да се извади и да се забие отново, правейки втори разрез, този път надлъжен – от горе-надолу. Това е доста мъчителна и бавна смърт, която отнема часове (именно за да се избегне това е необходим секундантът). Жените имат своя разновидност на харакирито, наречена джигай. Разрезът, който те правят, е в областта на гърлото. Преди церемонията завързват коленете си, за да бъде намерен трупът им в достойна позиция на тялото след предсмъртните конвулсии.
