Whiplash - гледал съм го само веднъж, адски тежък филм с много храна за размисъл. За мене влиза в някакви Ницшеански понятия пак от рода на Fight Club (Self-improvement is masturbation. Self-destruction, on the other hand...). Какво се иска от теб, за да си наистина на върха в каквото и да е? Героят на Симънс буквално унищожава ученика си физически и психически през целия филм, за да го изгради отново. А краят е точно как ученикът е надминал учителя си, защото тъкмо когато си мислим, че е напълно сломен, възкръсва изведнъж и се връща по-силен от всякога. Играта и на двамата е невероятна.
Маската на Зоро - забравен блокбъстър и не мога да си обясня защо. Съставът е звезден - Бандерас, Хопкинс, Катрин Зита-Джоунс. Сорс материалът е много обичан и правен до болка преди това. Гледал съм разни сериали като малък, има комикси, даже мисля, че всичко тръгва от книга на Робърт Хауърд (създателя на Конан Варварина). Маркетингът беше на ниво, примерно имаше песен, свързана с филма както при Титаник (Unbreak My Heart на Тони Бракстън). Но по някаква причина никой не говори за него вече. Не съм го гледал отдавна и не помня как е като качество, но едва ли е толкова зле. Трябва да му хвърля едно око пак. Между другото, "Зоро" означава "лисица".
Костенурките Нинджа - по съм влюбен в идеята за костенурките, отколкото в самия сериал. Всеки път като седна да го гледам ми става скучно. Важи и за този от 87-ма, и за този от 2003-та. Дефакто страничните герои са ми много по-интересни от самите костенурки. Сплинтер, Шрьодер (лол), Кранг, Бибоп и Рокстеди са едни от най-култовите герои в анимацията. Самите костенурки във всеки епизод - Леонардо движи сюжета напред, Донатело измисля някаква машина, Рафаело е някакъв шибан темерут, а Микеланджело обръща всеки разговор на пица. Малко са ламави като герои. 😄 Знам, че целият комикс почва като ебавка. Даже май сцената, в която разсипват химикалите в канала е 1:1 със сцената, в която ослепяват DareDevil, обаче химикалите отиват в друга посока и създават костенурки и плъхове. Чак е невероятно, че от такава глупост стигаме до френчайз на световно ниво.
baikiro Имах и две касетки с детски приказки, които много обичах да слагам в касетофона и да слушам.
Имах някаква буутлег Снежанка на касетка, която се казваше "Снежната кралица" и я бях слушал до скъсване. Останало ми е в главата, когато злата кралица пита огледалото дали е най-красивата и огледалото отговаря, че е дарена с "извънмерна красота". Звучи супер странно даже сега като го пиша. При вас не знам как е било, в Русе имаше такава услуга "приказки по телефона". Набираш 193 и ти разказват част от приказката, а продължението идва другата седмица. Имаше и програма на кината на 194, вечно ги бърках. 😄
