Дори Омир няма да може да намери думите да опише изродски горящата с огъня на милиони ядрени апокалипсиси омраза, която изпитвам към този филм. Обектовно погледнато е огромно постижение, не само откъм сценарий, а откъм ефекти, изследване на материята (Камерън е огромен фен на потънали кораби, подводници, океани, даже се е гмуркал в Марианската падина), а и от гледна точка маркетинг. Филмът се въртя цяла година в кината, не помня това да е ставало някога след това.
НО
Като излезе съм бил примерно втори клас и всички момичета от класа ми го бяха гледали. Абсолютно всеки ден с месеци ходех на училище и се случваше едно и също нещо - излизаме междучасие и тъпите путки почват да пеят песента на Селин Дион. Всеки. Ден. Месец след месец. Отделно, че продаваха всякакви брандирани тъпотии. Дъвки Титаник, тефтерчета Титаник, химикалки Титаник, сигурно презервативи Титаник е имало. Срещал съм някакви жени, които имат енциклопедични познания на тема филма, примерно марката на колата, в която ДиКаприо шиба Кейт Уинслет и разни други детайли ти ги изреждат без проблем. Абсолютно е затвърден в съзнанието ми като женски филм и не ми се занимава с него.
Може би там е геният на Камерън, че е искал да си направи филм за Титаник и напълно реалистично да реконструира кораба обаче е знаел, че никой няма да му гледа скучния нърдски хоби проект, затова вкарва любовната история в сценария. Въобще, гледал съм го като възрастен и просто филтрирах главната история и се наслаждавах на нивото детайл във всеки един кадър. Мразех ДиКаприо заради нещата, които споменах преди това, чак някъде като игра в Джанго ми се вдигна в очите пак и после се върнах и гледах неща като Плажът, Бандите на Ню Йорк и разбрах, че са виновни малките проститутки от класа ми.
Няма да го сложа в класацията ми, ако още се чудите.
